В името на любовта

Джорджи изпъшка.

Брам бе спечелил първия рунд и баща й с мрачна физиономия заби поглед в чинията си. Трев разказа забавна история за настоящата си партньорка. Всички се разсмяха, но върху сърцето на Джорджи легна тежка сянка. Искаше й се Брам да не бе споменавал за деца. Трябваше или да се откаже от мисълта да има дете, или да намери в себе си смелостта да го роди и отгледа сама. И защо не? Ролята на бащите в живота на децата бе много преувеличена. Можеше да се обърне към банка за сперма или…

Не. В никакъв случай!

За десерт имаше лимонова торта, украсена с пресни ягоди и настърган шоколад. След като приключиха, Брам отиде да доведе Чаз от кухнята. Всички я обсипаха с комплименти, а момичето се изчерви като божур.

— Радвам се, че… че ви е харесало – смутено избъбри тя и тайно хвърли кръвнишки поглед към Джорджи.

— Превъзходен десерт – похвали я Джорджи. – Съвършен баланс между киселото и сладкото.

Чаз я изгледа подозрително.

Трев си тръгна, като се извини, че в шест часа има среща, но останалите не бързаха да се разотидат, макар че се изви вятър и във въздуха замириса на дъжд. Брам пусна джазова музика и поведе тих разговор с Рори за италианското кино. Когато Рори се извини и отиде до тоалетната, Джорджи седна до него.

— Справяш се отлично. Когато се върне, не я притискай, за да не изглеждаш отчаян.

— Аз съм отчаян. Или поне… – Втренчи се в ръката й, когато тя я вдигна, за да затъкне кичур коса зад ухото си. – Къде ти е венчалният пръстен?

Тя погледна пръста си.

— Изтървах го без да искам в канала на умивалника, докато се обличах. Чак сега ли забеляза?

— Какво си направила?

— Много по-евтино е да поръчаме друг, отколкото да плащаме за водопроводчик.

— И откога си станала толкова пестелива? – Брам се извърна към гостите и заговори спокойно, но в тона му се усещаше напрежение. – Моля да ме извините за няколко минути. Един от моите почитатели е на смъртно легло, горкият. Обещах на съпругата му, че тази вечер ще му се обадя. – И без повече да се помайва, изчезна от сцената.

Джорджи се усмихна тъжно и разбиращо, сякаш всеки ден се случваше съпругът й да звъни на умиращи фенове.

Заваля ситен дъжд и залятата от светлините на свещите тераса доби още по-уютен вид. Джорджи се измъкна незабелязана от гостите, увлечени в тихи разговори.

Откри Брам на колене, пъхнал глава под умивалника. Между краката му имаше пластмасова кофа и тръбен ключ.

— Какво правиш?

— Опитвам се да спася пръстена ти – избуча той изпод умивалника.

— Защо?

— Защото това е венчалният ти пръстен – процеди той. – Всяка жена изпитва сантиментална привързаност към венчалния си пръстен.

— Но аз не. Още повече че си купил моя за няколкостотин долара от eBay.

Той измъкна глава и се вторачи в Джорджи.

— И кой ти каза това?

— Ти!

Той промърмори нещо неразбираемо, грабна тръбния ключ и отново навря глава под умивалника.