Черният квадрат

РАЗКАЗЪТ НА ЛИДОЧКА

„Някъде към пет часа по телефона се обади таткото на Машка Голдщейн и каза бързо ела да се сбогуваш с Маша, защото сега заминава… Но мисля, че това не беше Машкиният татко, така си мисля сега, ама тогава нищо такова не си мислех и хукнах като щура, защото тя е моята най-добра приятелка и ми разправяше, че ще заминават за Америка… Щом слязох на улицата, видях до тротоара някаква кола, може би волга, но не можах добре да я разгледам, защото те ме сграбчиха и ме вкараха в нея, и тя веднага тръгна, и един мъж през цялото време ми натискаше главата надолу, аз нищо не виждах… и ние все пътувахме, пътувахме, аз се уплаших и заплаках, а той ми каза не реви, нищо лошо няма да ти сторим, и пристигнахме в някаква гора, вече беше съвсем тъмно… Те ме занесоха в някаква разрушена черква и там седеше Турецки, само че аз не знаех още, че това е Турецки, те го биеха по бузите и му викаха стига си се преструвал, ама според мен той изобщо не се преструваше, а беше в безсъзнание, а лицата им бяха увити с шалове и единият каза на другия дай ми… дай ми… беше някаква медицинска дума… акс… акс… меници… фитил… и другият отвори някаква чанта и извади една спринцовка с ееей такава игла, и започнаха да правят на Турецки инжекция в ръката, и той отвори очи, а те му викат казвай веднага къде скрихте с Меркулов дневниците, и Турецки много високо крещеше, но нищо не му се разбираше, и оня, по-високият, го цапардоса по ухото, а другият му каза, ако ти го… изобщо той непрекъснато псуваше… значи, ако го убие, нищо няма да узнаят, и пак започнаха да му правят инжекция, а после той изобщо престана да говори и само си отваряше устата като риба… Тогава високият донесе една голяма квадратна туба и ми поля кожуха, мисля, че беше бензин или газ, а другият извади запалка и вика на Турецки гледай как ще пламне сега като факла дъщерята на твоя началник…“

Меркулов трепна като ужилен на това място от разказа на Лидочка и безпомощно ме погледна:

— Чуваш ли, Саша?

Чувах. И на мен това ми напомни нещо познато, чуто наскоро. Пред очите ми заплуваха лицата на Хитлер и Борман и кой знае защо изключително красиви алпийски ливади сред също така изключително красиви планини. Бях съвсем сигурен, че това е алпийски пейзаж. Може би наистина не ми беше наред нещо главата.