Нощни вълци

— Миша!

Кравцов се изплаши. Този момък никога не си хвърляше думите на вятъра. А сега му беше много нужен. Можеше да се каже, жизненонеобходим.

— Казах вече — отряза Володин.

— Чуй ме…

— Семьон Сергеевич! — Володин не сваляше от него помръкналия си поглед. — Знаете ли как станах килър?

На Кравцов му се стори, че Володин почти вика. Той се огледа. Никой не им обръщаше внимание. Кравцов се успокои. И изведнъж разбра, че Володин не вика, просто в тихия му глас има такава сила, че тя му се стори като вик.

— Е, разказвай…

И Володин започна. Странно някак, сякаш произнасяше заучени наизуст думи.

— Някога служех в елитно подразделение на органите за сигурност. Набиваха ни в главите, че няма нищо по-скъпо от родината. И това влезе в душата ми. За мен Русия не е празна дума. Когато тия гадове — той посочи с поглед нагоре — започнаха да разсипват страната, когато разгониха онези, които служеха от сърце и душа на родината, когато разсипаха службите и сложиха там некомпетентни мухльовци, аз се заклех: все пак ще действам за благото на Русия. Само че аз ще си избирам методите. Убивал съм и жени, и старци. Нямам предразсъдъци в това отношение. Целта не подбира средствата. Но работата не е в това. Аз убивах хора, които волно или неволно помагаха на онези, които разпиляха и ограбиха страната. И, разбира се, пиявиците, които смучат кръвта на Русия. Разбирате ли това?

Първото, което си помисли Кравцов, докато го слушаше, беше — маниак! Убивал е като последен палач, а сега си търси идейни оправдания. Хитруваш, драги, дори онзи, който не е убивал със собствените си ръце, а само е изпълнявал заповеди, пак няма да избегне проклятието. Но той не се канеше да влиза във философски спорове с този килър, още повече че Володин не беше свършил монолога си.

— Нямам намерение да работя за тези, които, използвайки временните затруднения на нашата страна, се опитват да й забият нож в гърба. Затова повтарям — няма да работя за вашите господари.

Кравцов мълчеше. Разбираше, че сега думите няма да помогнат. Володин му трябваше.

— И веднага ще ми кажете за кого работим — продължи Володин.

Кравцов насила се усмихна.

— Защо ти е, Миша? Какво, на властите ли искаш да го предадеш?

— Не — отрицателно поклати глава той. — Такъв подарък и мен няма да получат. Ще го убия — съобщи спокойно.

— Добре ли чух?

— Да — каза Володин. — Казвам ви го, защото не се страхувам, че ще ми попречите. А името ще ми кажете. Това е единственият ви шанс да останете жив.

— Тоест?

— Ако не ми кажете името — обясни Володин, — ще ви убия.

— Миша…

— Името! — В угасналите очи на Володин проблесна нещо и Кравцов разбра, че нещата отиват на зле.

Той беше стар професионалист. Не само аналитичното мислене отличава истинския майстор от дилетанта, а също и умението да издържаш на удари, да водиш война на нерви, да блъфираш.