Докато убивам, се надявам [bg]

Той ме доближи, хвана яката ми и отвори широко здравото си око. Потеше се и изглеждаше пребледнял, въпреки че в слабата светлина бе трудно да си сигурен.

— Знаеш ли причината да бъда толкова шибано добър, Къдравко? Щото дълбоко в себе си аз не играех. Бам-бум в страничната алея, а после се появяваха следващите свине от отдела с техните юмруци и палки. Още една касапска кола, пълна с педита, бързо потегляше за областния затвор. Пребити до посиняване, повръщащи кръв. Много рядко някой от тях се обесваше в килията си. Момчетата от отдела казваха — чудесно отърваване, по-малко писмена работа. Аз се кикотех най-силно, бях най-чевръст от копелетата.

Мустакът му потрепери.

— В продължение на десет години бях експерт по тормоз и убийства на хомосексуалисти, а не престанах да се чудя защо се прибирах вкъщи всяка нощ, повръщайки стомашните си сокове и напивайки се, докато черният ми дроб не станеше на пихтия.

Той пусна яката ми. Майло бе обърнал глава и гледаше някъде в пространството.

— Аз се самоизяждах, ето затуй. Докато не прекарах отпуската си на юг в Тихуана. Пресякох границата, търсейки приключение, напих се като кютюк в едно евтино кръчме, докато наблюдавах как магаре оправяше една жена. Повърнах навън и накарах един файтонджия да ме закара в публичен дом. Но той ме разпозна и ме заведе в едно скапано къще в покрайнините на града. Стените бяха от мукава, боядисана в тюркоазнозелено, вътре и вън бе пълно с пиленца. Двайсет и четири часа по-късно аз вече знаех кой бях, знаех, че съм хванат в клопка. Онова, което не ми бе ясно, бе как да се измъкна от капана.

Той сгъваше и разгъваше банкнотите, накрая ги смачка в шепата си.

— Никакви такъми за бързо самоубийство, продължавах да бълвам помията. Една година по-късно през февруари ми се откри възможност. Някой покани отдела на голямо соаре в Кахуенга — пиячи на абсент и танцуващи момчета, джазбенд изцяло от педита, приспособления за пушене на марихуана. Доплувах там, облечен в моряшка риза и червен шал — този шибан шал. Само за трийсет секунди се натъкнах на приятно на вид русо дете, възпитаник на реномиран университет. Изведох го навън, заключих вратата, оставих го да ме целуне, а после едва не се разплаках, когато той се скапа. Претърсиха навсякъде, продъниха цялата шибана къща, но аз просто си седях встрани и записвах признанията на русото момче.

Той спря и отново избърса потта от челото си.