Невидимия [bg]

29.

В неделя сутринта търсенето на Ерик Уиър не потръгна. Екипът научи, че след пожара в Охайо илюзионистът останал няколко седмици в местната болница, след което си тръгнал на своя глава, без да бъде изписан. Имаше документи, че е продал къщата си в Лас Вегас, но нямаше данни да е купил нова. Райм обаче предполагаше, че в царството на парите човек може без много шум да закупи някоя барака в пустинята.

Бединг и Сол успяха да намерят майката на покойната съпруга на Уиър. Той така и не се бил обадил след нещастието да поднесе съболезнованията си. Това обаче не я изненадало. Уиър бил егоистичен, жесток човек, който харесвал до полуда младата ѝ дъщеря и буквално използвал хипноза, за да я убеди да се омъжи за него. Никой от другите роднини не познавал Уиър.

Купър издири още данни, но те не бяха много. Уиър нямаше криминално досие. Родителите му бяха починали и той беше единствено дете.

По-късно се обади другият асистент на Уиър, Арт Лосър от Лас Вегас. Той не се изненада, че бившият му работодател е търсен във връзка с криминално разследване, и повтори онова, което вече знаеха. Уиър бил един от най-великите илюзионисти на света, но приемал професията си прекалено сериозно и бил известен с опасните си илюзии и лошия си характер. Лосър още сънуваше кошмари, свързани с него.

„… да не ни тормози толкова.“

— Всички млади асистенти се влияят от наставниците си — обясни Лосър по телефона. — Моят терапевт обаче смята, че Уиър ни е хипнотизирал.

„Също като Китинг — помисли си Райм. — И двамата ходят на психоаналитик.“

— Казва, че общуването с него е създало у нас Стокхолмски синдром. Знаете ли какво е това?

— Райм каза, че е запознат с това психологическо състояние — когато заложниците изпитват привързаност и дори любов към похитителя си.

— Кога го видяхте за последен път? — попита Сакс.