Братя по оръжие [bg]

— Мили Боже, не! — Позеленялата повърхност на стената показваше, че равнището на прилива достига на повече от два метра над вратата. — Може да удавим цял Лондон. Опитай се да я отвориш, без да я разбиваш. Капитан Галени! — Майлс се обърна. Комарецът не помръдваше. — В шок ли сте?

— А? Не… не, струва ми се, че не. — Галени с усилие излезе от унеса си и прибави със странно спокоен, замислен глас: — Навярно по-късно ще бъда.

Куин вече се бе навела над ключалката, вадеше от джобовете си различни устройства, залепваше ги за вертикалната повърхност и проверяваше датчиците им.

— Електромеханично задействане… ако използвам магнитно…

Майлс се пресегна и взе алпинистката й макара.

— Качете се горе — каза той на капитана — и се опитайте да откриете вход от отсрещната страна. Трябва да хванем това копеленце!

Галени кимна и започна да си слага ремъците. Майлс му подаде ножа си.

— Искате ли оръжие? — Марк беше взел със себе си всичките им зашеметители.

— Зашеметителят е безполезен — отбеляза комарецът. — По-добре задръж ножа. Ако го настигна, ще го хвана с голи ръце.

„С удоволствие“ — мислено отвърна Майлс и кимна. В Академията и двамата бяха изкарали курса по бараярски ръкопашен бой. Поради крехките си кости обаче Майлс не можеше да изпълнява поне три четвърти от движенията.

Галени се издигна в нощния мрак и бързо заподскача нагоре по стената.

— Готово! — извика Куин. Дебелата врата се отвори и разкри дълбока тъмна пещера.

Майлс откачи фенерчето от колана си и се хвърли вътре, като за миг погледна сивото, облизвано от морската пяна лице на мъртвия Гален, най-после избавен от безумието и мъките на живота си. Невроразрушителят трябва да го бе улучил право в главата. Куин затвори вратата зад тях и спря, за да прибере устройствата по джобовете си. Индикаторът на заключващия механизъм светна.

Двамата се запромъкваха напред. И само след пет метра стигнаха до разклонение.

— Ти върви наляво, аз — надясно — каза Майлс.

— Не трябва да оставаш сам — възрази Ели.

— Върви, по дяволите!

Тя ядосано вдигна ръце и се затича.

Майлс пое в другата посока. Стъпките му зловещо отекваха в коридора, скрит дълбоко под синтбетонната планина. Той спря за момент, заслуша се, но чу само отдалечаващата се Куин. Продължи напред покрай мрачни, слабо осветени и тихо бръмчащи помпени станции. Тъкмо се чудеше дали не е пропуснал някой изход — люк на тавана? — когато забеляза нещо на пода. Един от зашеметителите, изпуснат от паническия бягащия Марк. Майлс го грабна и го прибра в кобура си.

После включи ръчния си комуникатор.

— Куин? — Коридорът внезапно зави и излезе в нещо като мрачно фоайе с асансьор. Сигурно се намираше под някоя от наблюдателните кули. — Куин?

Майлс влезе в асансьора и натисна бутона за нагоре. О, Господи, на кой етаж беше слязъл Марк? Третото равнище, покрай което се издигна, представляваше широка площадка, заобиколена със стъклени стени и врати. Очевидно изходът. Той изскочи навън.