Вътрешният кръг [bg]

Демарко беше чел някъде, че алигаторите не са човекоядци, а рейнджърът Дейл очевидно го знаеше. Въпреки това нямаше никакво намерение да напуска кануто.

— Виж какво, Естъп…

— Късно е, приятел — прекъсна го онзи, замахна с цялата си сила и ножът потъна в бедрото му. Демарко изкрещя от болка — просто един писък повече в нощта, както се беше изразил Естъп. Острието потъна дълбоко в мускула, бликна обилна кръв.

— Предлагам да скочиш, иначе ще повторя упражнението — спокойно обяви Естъп. — Искрено се надявам, че кръвта ти няма да привлече онези зверове в блатото.

Думите му бяха придружени от иронична усмивка, а ръцете му изхвърлиха извън борда поредния къс вонящо месо.

Демарко бавно се надигна до седнало положение. Естъп прибра ножа в канията, измъкна револвера и небрежно подхвърли:

— Хайде, драги. Ставай на крака, ама много бавно. Кълна се, че ще те гръмна в момента, в който се опиташ да преобърнеш лодката.

Демарко бавно се надигна на колене, после започна да се изправя. Стоеше с разкрачени крака и широко разперени ръце, за да запази равновесие и да не клати лодката. Очите му неволно се преместиха към тъмните, абсолютно непрогледни води на блатото. Не виждаше нито бряг, нито онова, което евентуално се криеше под повърхността. После заби поглед в очите на Естъп. Очи на ловец.

— Хайде, храбрецо, скачай — меко подхвърли южнякът. — Водата е топла.

Последвалите действия на Демарко бяха не толкова демонстрация на смелост, колкото на желание за мъст. Беше убеден, че Естъп ще го убие, независимо как — с куршум, нож или като го хвърли на алигаторите. Затова реши да си осигури компания. Напрегна мускули и скочи нагоре — толкова високо, колкото му позволяваха краката. После се стовари с цялата си тежест върху страничния борд на кануто и го преобърна.

Изненадан от действията му, Естъп успя да натисне спусъка, но вече беше изгубил равновесие и куршумът само разкъса ризата на Демарко, без да засегне плътта.

Озовал се във водата, Демарко започна да се отдалечава от лодката с максимална бързина, механично обръщайки внимание на факта, че и торбата с разваленото месо се беше изсипала в блатото. В един момент раненият му ляв крак докосна нещо твърдо и грапаво, устата му инстинктивно се отвори да издаде вик на ужас, но моментално се напълни със застояла вода. Изскочи на повърхността и се разкашля. Естъп го чу и стреля за втори път.

Куршумът плесна във водата, на сантиметри от главата му.

Това го принуди да напълни дробовете си с въздух и да се гмурне. Краката му започнаха да го тласкат напред, прибягвайки до стил, който, гледан отстрани, приличаше на нещо като бруст. Не виждаше накъде се насочва и остана изненадан, когато дясната му ръка напипа нещо твърдо и хлъзгаво. Миг по-късно и лявата стори същото, последвана от главата. Оказа се, че това са потопените във водата корени на някакво дърво, всеки от които беше с диаметър от пет-шест сантиметра.