![Котка и мишка [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/3/3/kotka-i-mishka-bg-download.jpg)
Котка и мишка [bg]
- Автор: Паттерсон Джеймс
- Серия: Алекс Крос #4
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-679-8
- Переводчик: Огнян Алтънчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Котка и мишка [bg]». Краткое содержание книги:
Нана ме погледна с изпитателния поглед, който вече бях забелязал.
— Помня ви — каза тя. — Вие бяхте този, който ми каза истината. Стигнахте ли до нещо съществено? Ще разрешите ли този ужасен случай?
— Не, още до нищо не съм стигнал, Нана — казах й аз пак истината. — Мисля обаче, че Алекс би го разрешил. Гари Сонежи може би е имал партньор през цялото време.
100.
В главата ми непрекъснато се въртеше една и съща мисъл: на кого можеш да имаш доверие, на кого да вярваш. Едно време вярвах на един човек — на Изабела.
На другия ден, около единадесет сутринта, двамата със Сампсън се качихме на белджета на ФБР Бяхме си приготвили багаж за няколко дни.
— И така, кой е този партньор на Сонежи в края на краищата? — попита ме Сампсън по време на полета. — Кога най-накрая ще го видя?
— Вече си го виждал — казах му аз.
Пристигнахме в Принстън малко преди обяд и отидохме да посетим един човек на име Саймън Конклин. Сампсън и Крос вече го бяха разпитвали. Алекс Крос бе писал няколко страници за Конклин по време на разследването на сензационното отвличане на две деца преди няколко години — Меги Роуз Дън и Майкъл Голдбърг, по прякор Скаридката. ФБР нито веднъж не се бе възползвало от обширния доклад навремето. Искаха просто да пратят добилото широка известност дело в архива.
Бях прочел бележките вече два пъти. Саймън Конклин и Гари Сонежи бяха израснали в един и същи квартал, на няколко километра от Принстън. И двамата се бяха считали за нещо повече от останалите хлапета и дори от повечето възрастни. Гари наричаше себе си и Конклин „великите“. Напомняха за Леополд и Лоуб — двама високоинтелигентни тийнейджъри, които бяха извършили прочутите убийства в Чикаго.
Още като момчета Гари и Саймън Конклин били решили, че животът не е нищо повече от „сценарий“ за телевизионен сериал, изкусно направен от хората на властта. Или караш по „сценария“, писан от обществото, в което живееш, или сядаш и си пишеш свой собствен.
В бележките си Крос дебело бе подчертал, че преди да се премести в „Педи Скул“, гимназията в Принстън, Гари е бил пети отзад напред по успех, а Саймън Конклин е бил първи и е отишъл да учи в Принстънския университет.
В ранния следобед двамата със Сампсън спряхме колата на посипания с чакъл паркинг на някакво забравено от Бога място между Принстън и Трентън, Ню Джърси. Беше горещо и влажно и всичко изглеждаше избеляло от слънцето.
— Принстънското образование май доста е помогнало на Конклин — саркастично изръмжа Сампсън, оглеждайки се наоколо. — Впечатлен съм.
През последните две години Саймън Конклин бе отворил и поддържаше книжарница за порнографска литература в това запуснато място. Книжарницата се помещаваше в едноетажна монолитна сграда, изградена от червени тухли. Входната врата бе боядисана в черно, черни бяха и отворените резета. Над нея имаше надпис:
— Какво мислиш за Саймън Конклин? — обърнах се аз към Сампсън, докато двамата крачехме към вратата. Подозирах, че отзад има още една врата, но не мислех, че ще се опита да бяга от нас. — Спомняш ли си го?
— О, Саймън си е чешит от класа. Едно време заемаше първите места в списъка ми на съмнителни активисти, но за нощта, когато нападнаха Алекс, той си има алиби.
— Ще има, разбира се — промърморих аз. — Как няма да има. Умно момче е. Не забравяй това нито за миг.
Влязохме в занемарената и прашна книжарница и показахме картите си. Конклин се измъкна иззад щанда. Бе висок, върлинест и болезнено слаб човек. Светлокафявите му очи гледаха малко отнесено, сякаш собственикът им бе някъде далеч оттук.
Бе с избелели черни джинси и украсено с нитове кожено яке, без риза отдолу. Ако сам не познавах някои харвардски светила, никога не би ми дошло наум, че тоя човек е завършил Принстън, а пък е паднал дотук. Навсякъде около него се виждаха секс атрибути — мастурбатори, вибратори, колани, жартиери и какво ли не още. Саймън Конклин изглеждаше в стихията си сред тях.
— Започнаха да ми харесват тия неочаквани посещения от ваша страна, задници такива — каза той. — Отначало никак не ги обичах, но постепенно взех да свиквам. Помня те, детектив Сампсън. Обаче ти си нов в екипа. Сигурно си недостойният заместник на Алекс Крос, а?