Под прикритие [bg]

Фелдър отново плесна с ръце по краката си и се насили да се усмихне.

— Направи една услуга и на двама ни, Майрън — каза той. — Помисли за предложението и остави тази история. Грег ще се появи скоро. Винаги го прави.

— Не съм толкова сигурен — отвърна Майрън. — Този път се е набутал в истински неприятности.

— Ако говориш за онези комарджийски дългове…

Майрън поклати глава.

— Не.

— За какво тогава?

Засега Марти не бе казал нищо на Майрън. Намекна му, че е осведомен за хазарта, но го направи, защото осъзнаваше, че Майрън бездруго знае. Ако отречеше, щеше да изглежда некомпетентен или нечестен. Марти беше умен. Нямаше да направи погрешна стъпка. Майрън се опита да промени темата.

— Защо си снимал на видео жената на Грег? — запита той.

Фелдър примигна.

— Моля? — запита той.

— „Протек“. Това е името на агенцията, която си наел — отвърна Майрън. — Сложили са камера в мотел „Гленпойнт“. Бих искал да знам защо.

Фелдър изглеждаше почти развеселен.

— Помогни ми да разбера това, Майрън. Първо, казваш, че клиентът ми се е набутал в сериозни неприятности. Твърдиш, че искаш да му помогнеш. После започваш да сипеш обвинения за някаква видеокамера. Трудно ми е да те разбера.

— Просто се опитвам да помогна на клиента ти.

— Най-доброто, което можеш да направиш за Грег, е да ми разкажеш всичко, което знаеш. Аз съм неговият адвокат, Майрън. Наистина искам да направя най-доброто за него. А не най-доброто за „Драконите“ или Клип, или когото и да било друг. Каза ми, че Грег имал неприятности. Разкажи ми какви.

Майрън поклати глава.

— Първо ми разкажи за касетата — настоя той.

— Не.

Ето това е. Преговорите на високо ниво бяха сведени до детски разправии. Сигурно скоро щяха да започнат да се плезят един на друг, макар засега лицата им да оставаха дружелюбни. Играеха си на изчакване. Кой щеше да поддаде първи? Майрън обмисли положението. Първо правило на преговорите: не забравяй какво искаш и какво иска противникът ти. Добре. Какво знаеше Фелдър, което Майрън да иска? Информация за петдесетте хиляди долара, видеокасетата и може би и нещо друго. А какво имаше Майрън, което Фелдър да иска? Не много. Майрън беше възбудил любопитството му, когато спомена за сериозните неприятности. Фелдър може и да знаеше вече за неприятностите на Грег, но все пак би искал да разбере какво знае Майрън. Край на анализа. Майрън повече се нуждаеше от информация. Щеше да му се наложи да направи ход. Време за повишаване на залозите. Никаква деликатност повече.

— Не е нужно аз да съм човекът, който задава въпросите — каза Майрън.

— Какво искаш да кажеш?

— Може вместо мен да ти ги зададе един детектив от отдел „Убийства“.

Фелдър почти не помръдна, но зениците му се разшириха по странен начин.