Крахът на аферата „Фау“
- Автор: Андреев Тодор
- Год: 1989
- Язык: болгарский
- Год: Военно издателство
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Крахът на аферата „Фау“». Краткое содержание книги:
Авторовите разсъждения и презумпции се основават на документални източници, което прави книгата интересна и като четиво, и като проблематика.
Артур Рудолф се дразнеше от съобщенията в световния печат, свързани с неговото име. Той не искаше да се среща с никого. Това, че там някъде са умирали хора, не е била негова работа. Той е бил задължен да произвежда оръжие за Германия.
На въпроса, «На Нюрнбергския процес стана ли дума за лагера „Дора“?», участникът в съветското обвинение на Нюрнбергския процес професор Марк Рагински бе казал: «Разбира се. Нюрнбергският процес не можеше да мине покрай този страшен фашистки затвор, в който загинаха не по-малко от 50 хиляди души. Според мен буквално на всички лица, които са ръководили това нацистко „производство“, трябва да им се търси отговорност и да им се наложи най-строго наказание.»
Рудолф стисна устни и се усмихна жлъчно. В очите му, които изглеждаха угаснали, се появи странен блясък. Той си казваше: «Късно е, уважаеми, късно. Това че напоследък Министерството на правосъдието на САЩ възбужда съдебни дела против нацистите, които пребивават в Америка, още не значи нищо. С тези дела американците не могат да не усещат, че обвиняват и себе си. В Америка не може да не се намерят хора, които да спрат това удряне на шамари по собствената им физиономия…»
Луната се бе изместила и сега Рудолф седеше в тъмното на кревата. Лицето му бледнееше.
«Чудесно, Георг, чудесно» — повтаряше си той. — Но какво, по дяволите, ще правиш сега? И защо те наричат «предпоследния»? Значи Вернер е още там. Да Вернер Дам, трябва да е под седемдесетте. Той ще е вече «последният мохикан». Свърши нашата, а… Но нека американците не забравят, че в началото на тяхното величие стоим ние.
Нима ще забравят Браун! Нали той им каза още през 1952 г.: «Космосът е последната граница, която САЩ предстои да овладее, за да станат най-силните в света…» Дорнбергер в това отношение беше по-силен. Ако не беше Макнамара преди двадесет години да го спре, сега нямаше да стои въпросът да имат ли «звездни оръжия», или да нямат. Те просто отдавна щяха да ги имат. Само как им заяви право в очите: «Джентълмени, не съм пристигнал тук, в тази страна, за да загубя третата световна война. Две аз вече изгубих!» Да, Дорнбергер беше глава. Можеше и на ескимоса да продаде хладилник. Предложи на фюрера аерокосмически самолет снаряд, но не му стигна времето.
Валтер Дорнбергер изповядваше: «Съвършено очевидно е, че за военните стратези Космосът е една по-разширена област за военни операции във вертикално направление… В това пространство с известни трудности може да се държи цял арсенал от най-съвременни и напълно автономни системи оръжия, за да бъдат използувани…» И предложи на новите си господари фантастична система от космически оръжия, множество спътници с ядрено оръжие на борда, които ще кръжат около Земята на различни височини и под различни ъгли. Всеки един от тях по команда ще се връща в плътните слоеве на атмосферата и ще поразява предварително определени цели. По тази идея Пентагонът разработи програмата НАБС — спътници бомбардировачи с ядрено оръжие.
Това импулсира Дорнбергер и той в стихията си веднага предложи «рояк» от спътници, снабдени с малки ракети, които да се насочват по инфрачервен сигнал. Това трябваше да стане сърцевината на противоракетната програма с космическо базиране. Но се оказа, че е залитнал твърде далече. Оръжието, дори и да можеше да се създаде, по онова време нямаше по какво да стреля — подходящи цели в Космоса липсваха.
А идеята продължаваше да зрее и през 50-те години вече бе в основата на проекта БАМБИ, който предизвика спорове. Дорнбергер се нахвърли срещу НАСА, която искаше да изведе хора в Космоса. Той нарече програмата и «ефективни трикове» за публиката. Трикове, които отвличат вниманието и средствата, необходими за космическото оръжие.
Министърът на отбраната при Кенеди Робърт Макнамара през 1962 г. обяви проекта за преждевременен и «непригоден», след което прекрати изследванията. «Фантазията на космическите ястреби» не намери подходяща почва и технология.
На власт дойде администрацията на Рейгън и тези разработки получиха тласък. В тесен кръг със стари приятели Рейгън реши, че е настъпило времето от съществуващите технологии да се създаде бързо система за противоракетна отбрана. Един от компанията, генералът в оставка Даниел Греъм, през 1982 г. в книгата си «Височинна граница» предложи богат асортимент от проекти, които да задоволят «прокосмическата компания». Много от тях — транспортните военни космически кораби, орбиталните военни станции, геостационарните убийци — той просто заимства от Дорнбергер, от немските емигранти. Оформи се идеята за глобална противоракетна система от 432 спътника, всеки с по 50 ракети, готови да унищожат балистични ракети в полет…