Белият дракон
- Автор: Макафри Ан
- Серия: the dragonriders of pern #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенко Живанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Белият дракон». Краткое содержание книги:
На следващия ден му позволиха да поплува. Според Брекке това трябваше да укрепи мускулите му, но се оказа, че просто няма какво да укрепва. Джаксъм едва се довлече до постелката и веднага заспа.
Докосването на Шарра го събуди. Той се стресна и изправи се, извика и започна да се оглежда.
— Какво има? — момичето обезпокои от реакцията му.
— Сънувах сън…ужасен сън! — той беше все още под въздействието на кошмара и не можеше да се осъзнае. След това видя Рут, който спокойно спеше изтегнат на топлия пясък. Носът на дракона почти докосваше краката му, а върху него и наоколо се бяха свили поне дузина огнени гущери. Те също спяха, като в съня си потрепваха с лапки и крила.
— Е, сега вече си буден, — каза Шарра. — Нищо не се е случило.
— Толкова цветен сън… веднага го забравих. Искаше ми се да си го припомня…
Хладната длан на момичето го докосна по челото. Той раздразнено я отблъсна.
— Нямам вече никаква треска!
— Така е, нямаш. А главата не те ли боли? Петна пред очите?
— Не! — отвърна сърдито и нетърпеливо. После въздъхна, усмихна се и добави с извинителен тон: — Имам ужасен характер, нали?
— Случва се понякога. — Шарра се усмихна в отговор и седна на пясъка до него.
— Ако всеки ден плувам малко повече от предишния, колко бързо ще оздравея?
— Защо толкова бързаш?
Джаксъм кимна към планината:
— Искам да огледам тези места, преди до тях да се е добрал лорд Грока.
— Мисля, че това лесно ще стане. — на лицето й се появи хитровата усмивка. — С всеки изминал ден ще ставаш все по-силен. Но не искаме да се преуморяваш. По-добре е да изчакаш няколко дни повече, отколкото да получиш повторен пристъп…
— Повторен пристъп? А… как да разбера, кога започва?
— Главоболие, петна пред очите… Така че, по-добре не ни пречи да те лекуваме.
Сините й очи го гледаха с молба. Харесваше му да си мисли, че тази грижа беше за него не само защото е болен. Без да сваля поглед от нея, той кимна. И беше възнаграден с усмивка.
Ф’нор и Д’рам долетяха привечер — и двамата в бойно облекло, а драконите им бяха натоварени с големи чували огнен камък.
— Утре ще има Валеж. — разясни Шарра в отговор на въпросителния поглед на Джаксъм.
— Валеж? …
— Нишките падат по целия Перн, включително и тук. Досега, три пъти откакто сме тук — първият път беше още на другия ден след като се разболя! — Ченето на момчето леко увисна от закъсняла заплаха и това накара Шарра да се усмихне. — Получихме рядкото удоволствие да наблюдаваме истинска битка. Добре, че трябваше да предпазят само убежището и малък участък наоколо. За останалото се погрижиха личинките… — Шарра изхъмка. — Тирот се оплака, че това не е никаква битка — свикнал бил да се бие от самото начало до края… А Рут действаше чудесно. Не можахме да го удържим на земята. Така се гордееше, че те защитава!
Джаксъм преглътна, залят от различни чувства. Шарра продължаваше да говори:
— Ако искаш да знаеш, и ти се държеше като истински ездач — дори и е безсъзнание стенеше и бълнуваше, искаше да летиш да се биеш срещу нишките. — Но, … — за щастие тя гледаше към драконите на плажа. Джаксъм се страхуваше че лицето му ще го издаде. — Майстор Олдайв казва, — продължи тя, — че и при нас, хората има дълбоко заложени инстинкти, които заработват дори и против волята ни. Както при теб, при появата на Нишките… Я, виж каква е лапата на Рут. Честна дума, толкова го хвалих след битките. И следих огнените гущери да изчистят добре фосфина от него.
Тя приветливо помаха с ръка на Ф’нор и Д’рам — те вървяха по брега, смъквайки в движение топлите куртки. Кант и Тирот вече бяха смъкнали чувалите с огнения камък от гърбовете си и бавно, разтворили криле с наслаждение влизаха в топлата вода. Рут като бяла топка се търколи след тях, а във въздуха над трите дракона увисна шумен рой огнени гущери, поласкани от обществото на крилатите гиганти.
— Гледай, как е порозовял! Истински юнак! — каза Ф’нор, стискайки ръката на Джаксъм. Д’рам също кимна.
Момчето бързо започна да благодари на ездачите. Чувстваше се много задължен.
— Слушай, какво ще ти кажа, — Ф’нор седна на постелката. — Истинска наслада е да гледаш, как твоят бял се държи във въздуха. Вжът, вжът и готово! Унищожава повече нишки от нашите здравеняци! Добре си го обучил!
— Навярно няма да ми разрешат да летя с вас утре…
— Да, за известно време ще се наложи да забравиш за полети. — твърдо каза Ф’нор. И добави сядайки до него на постелката. — Много добре те разбирам момче. И аз се чувствах така, когато бях ранен и не можех да се бия. Но сега главния ти дълг пред холда и Уейра — е да оздравееш. Да оздравееш и добре да разучиш тези места. Завиждам ти, честна дума! — усмивката на Ф’нор наистина беше откровено завистлива. — Нямах време за далечни полети, даже след края на Валежите. Видях само, че гората се простира надалеч във всички посоки… — кафявият ездач обходи с ръка хоризонта. — Сам ще видиш. Слушай, следващия път да ти донеса нещо за писане? Може да водиш Записки. Поне да не стоиш без работа.