Чисто удоволствие
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чисто удоволствие». Краткое содержание книги:
Той се обърна и гордо излезе от стаята.
Очите на Мойра го последваха. Възбуждащата гледка, която представляваха стегнатият му задник и силните му бедра, покрити с плътно прилепналия плат, я накара да пламне. Широкият му гръб беше набразден от възлести жили над кръста, а щом посегна да отвори вратата, тя си спомни начина, по който бицепсите му изпъкваха, когато се извиваше над нея. Прехапа език, за да не го повика обратно.
Сега можеше да я мрази, но някой ден щеше да й е признателен за жертвата. Тя винаги бе подозирала, че той изобщо не иска съпруга и предположението й се потвърди. Трябваше да знае, че тя никога нямаше да се съгласи да се превърне в държанка, която крие срама си в някоя спретната къщичка, където той ще може да идва посред нощ и да си тръгва преди първите лъчи на зората. Не — реши Мойра — ще си тръгна, преди да сключим сделката.
Джили не спомена, че ги е намерила заедно в леглото и Мойра предположи, че Джак е говорил с нея. Както и да е, цялата къща вече знаеше, че тя е негова любовница. Матилда и Петибоун бяха очевидно разстроени от мълвата, която се разпространяваше из домакинството и се опитваха да я пресекат. Петибоун беше убеден, че Джак ще постъпи с Мойра както трябва, особено след като преодоля трудностите около издействането на специално разрешително за брак.
Икономът беше първият, който забеляза промяната в своя разпуснат господар, след като Мойра влезе в живота му, когато същата сутрин Джак му каза, че няма да използва разрешителното и че ще намери къща за Мойра. Петибоун знаеше какво означава това и то изобщо не му се понрави. Страхуваше се, че неговият господар е поел отново по пътищата на порока.
— Всичко е такава каша — каза Петибоун на Матилда — Всеки глупак може да види, че и двамата са влюбени. Бих искал да влея малко разум на негова светлост. Как може да се отнася по този начин с Мойра? Явно тя бе недокосната, докато не му попадна в ръцете.
— Може би не всичко ни е известно — предположи Матилда. — Имам чувството, че нещата ще се оправят. Запомни ми думите, някой ден двамата ще напълнят тази къща с деца.
Очите на Петибоун проблеснаха щастливо.
— Ти си мъдра жена, Матилда. Благодаря на Бога, че те доведе в живота ми. Вече не съм млад, но ти ме накара да се чувствам жизнен, кълна се.
— Аз също вече не съм млада, нито красива. Стара мома съм, господин Петибоун. Всичко, което знам за мъжете, е колко подли и невъзпитани могат да бъдат. Благодарна съм, че има мъже като вас и негова светлост.
— Силвестър.
— Моля?
— Името ми е Силвестър. Ще бъда поласкан, ако ме наричаш Силвестър, когато сме насаме.
— Силвестър — срамежливо повтори Матилда. — Това е хубаво име. За мен ще бъде чест да ви наричам Силвестър.
Той си помисли, че нейната усмивка е очарователна и пожела да я задържи тук завинаги.
— За какво клюкарствате вие двамата?
Като не можа да открие Петибоун горе, Джак се отправи към кухнята. Не беше изненадан, когато го откри с Матилда. Ръцете на жената безпомощно затрепериха:
— О, милорд, заклевам се, че не клюкарствахме. Силвестър и аз просто обсъждахме нещата около домакинството.
Поруменялото й лице подсказа на Джак че тези „неща“ засягат него и Мойра. Но той реши да подмине това без коментар и да се съсредоточи върху нещо по-приятно.
На устата му потрепна усмивка, първата, откакто напусна леглото на Мойра малко по-рано. Успя да я овладее някак си.
— Силвестър? Кой, за Бога, е Силвестър?
Петибоун прочисти гърлото си и погледна Джак в очите:
— Аз, милорд.
— Силвестър? — повтори Джак, като поклати невярващо глава. — Как успя да го запазиш в тайна през всичките тези години? Доколкото ми е известно, никой досега не е узнавал малкото ти име, нито дали изобщо си имал такова.
— Това е чудесно име, нали, милорд? — каза Матилда, поглеждайки към Петибоун с необичайна нежност.
— Наистина — съгласи се Джак, умело прикривайки смеха си. Но начинът, по който го гледаше Петибоун, го доведе до заключението, че старият негодник го предупреждаваше да не повтаря онова, което току-що бе научил.
— За нещо конкретно ли ме търсехте, милорд? — попита икономът, възстановявайки своето достойнство.
— Исках да те уведомя, че ще прекарам по-голямата част от деня си в разглеждане на къщи.
Петибоун се вцепени.
— Много добре, милорд. „Надявам се, че лейди Амелия разбира“ — промърмори той, след като Джак излезе от кухнята.
Когато Мойра научи, че Джак ще е цял ден навън, използва отсъствието му като добро предимство. Колкото и да й беше противно да върши това, тя взе от сейфа в бюрото на Джак достатъчно пари, за да се снабди с билет за Ирландия.