![Мери, Мери [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/7/7/7/8/meri-meri-bg-download.jpg)
Мери, Мери [bg]
- Автор: Паттерсон Джеймс
- Серия: Алекс Крос #11
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мери, Мери [bg]». Краткое содержание книги:
— Бих искал сега отново да се върнем към деня на убийството. Какво обяснение даде Мери, когато я заловиха, шерифе?
— Това се оказа най-трудното в цялата история. Или поне така беше според онова, което още си спомням. След арестуването й ние така и не можахме да изтръгнем някакво обяснение от Мери за тези убийства.
— Всичко, което можете да ми кажете, ще ми бъде от полза. Опитайте се да си спомните още нещо, шерифе.
Мадлин въздъхна дълбоко и отпусна длан върху ръката на съпруга си, облегната на възглавницата на дивана. И двамата изглеждаха солидни, здравомислещи и уравновесени, като фермерите от доброто старо време. По нищо не приличаха на Мери Уагнър.
— През онзи ден тя им организирала нещо като пикник. Отвела ги надалеч в гората. По-късно открихме мястото, но съвсем случайно. Именно там ги застреляла. Първото си дете, после второто и накрая третото. Всичките с по един куршум в тила.
— Следователят по делото изказа предположението, че ги е накарала да си легнат, все едно да подремнат. Предполагам, че първо е убила първите си две деца, по-големите, защото бебето не можело да й избяга.
Изчаках търпеливо шерифът да продължи. Знаех, че макар да бе изтекло толкова много време оттогава, дори и сега не му бе лесно да си спомня за това.
— Беше увила грижливо и трите телца с по едно одеяло. Още помня онези стари армейски одеяла, които бе използвала. Ужасна гледка. След това, изглежда, ги отнесла обратно у дома и там обезобразила лицето на Ашли с ножа. Цялото лице и само нейното. Кой знае защо го е сторила. Никога няма да забравя онзи кошмар. Иска ми се да го забравя, ала не мога.
— Вие ли бяхте първият, който ги откри? — запитах.
Той кимна.
— Обади се шефът на Мери и ми съобщи, че от няколко дни не я е виждал. По онова време тя нямаше телефон в дома си, затова отидох дотам. Мислех си, че ще е най-обикновена проверка. Мери излезе на вратата, сякаш нищо не се бе случило, но аз го подуших. В буквалния смисъл на думата. Въобще не си го измислям. Беше ги напъхала в големите куфари в мазето — можете ли да си представите каква воня се разнасяше, след като всичко това ставаше през август — просто ги бе оставила там. Предполагам, че е блокирала ужасната воня, както всичко останало. Все още не мога да намеря обяснение за случилото се. Дори и сега, след всичките тези години.
— Понякога няма обяснение — отбелязах аз.
— Както и да е, тя изобщо не оказа никаква съпротива. Отведохме я съвсем спокойно.
— Навремето беше огромна сензация — намеси се Мадлин.
— Точно така. Цяла седмица по вестниците писаха за това и всички узнаха къде се намира Дерби Лейн. Надявам се никога вече да не се повтори.
— А дали някой от вас се е виждал с Мери след осъждането й?
И двамата съпрузи Лапиер едновременно поклатиха глави. След десетилетия съвместен живот ясно си личеше колко силна бе връзката между тях.
— Не знам дали някой някога я е посещавал — обясни ми Мадлин. — Това не е от нещата, за които човек иска да си спомня, нали? Ние, тукашните хора, обичаме да се чувстваме сигурни. Не, не мога да кажа, че всички й обърнаха гръб. Беше по-скоро… не знам как точно да го назова. Като че ли никога не бяхме познавали Мери.
110
Държавната болница на щата Върмонт представляваше внушителна сграда, изградена от червени тухли и разпростряла се на огромна площ. Външно бе непретенциозна, с изключение на внушителните си размери. Казаха ми, че почти половината от помещенията били неизползваеми. На четвъртия етаж се намираше охраняваното женско криминално отделение, пълно с пациенти като Мери Константин, но имаше и болни, които не бяха престъпници.
— Системата ни съвсем не е съвършена — обясни ми директорът, но според думите му всичките недостатъци се дължаха на малкия брой пациенти и орязаната бюджетна издръжка за лечебните заведения за психично болните.
Това също е една от причините, помогнали на Мери да избяга.
Д-р Родни Блайсдейл, директорът на болницата, ме разведе набързо из отделението. Все пак всичко бе прилично поддържано. Имаше завеси в дневните и прясно нанесена боя по стените. По масите и кушетките бяха пръснати вестници и списания, като „Бърлингтън Фрий Прес“, „Кроникъл“, „Американ Уудуоркър“ и др.
Освен това бе тихо. Удивително тихо.
Дотогава бях пребивавал многократно в строго охранявани помещения, но в тях бе обичайно да се чува постоянен шум. Досега нямах представа колко странно успокояващо място може да бъде някоя сграда, в която цари пълна тишина.
Останах с впечатлението, че щатската болница във Върмонт наподобява аквариум. Като че ли пациентите несъзнателно пристъпваха внимателно, без да вдигат излишен шум, като разговаряха едва чуто дори и помежду си. Даже телевизорът работеше при силно намален звук, а едва няколко жени гледаха сапунени сериали с изцъклените си очи.