Иглата

Боб беше доста интелигентен за възрастта си и това не се нуждаеше от доказване, но все още не беше достатъчно голям, за да може да преценява непосредствено стоящите пред него проблеми във връзката им с някакви по-дългосрочни планове и проекти. Когато най-после заговори, Ловецът така и не разбра дали да се зарадва, или просто да се засмее, но той и без това никога не успяваше да изрази неземните си чувства с прости земни думи.

— Много се радвам, че ще останеш при мен — започна Боб. — Притеснявах се да не би да решиш да си тръгнеш. Свикнах с тебе и много си те харесвам. А можеш да ми помогнеш да разрешим и един друг проблем. Виждаш ли… Когато разработвах плана с поставянето на клопката, аз явно не съм преценил добре нещо и ако не се лъжа, скоро ще трябва да се сблъскам с последиците от това недомислие.

Боб помълча съучастнически, а след това продължи:

— Ей сега от тази врата ще изскочи татко, пълен с въпроси и с огън и жупел в очите. Единият от въпросите ще бъде: „Как избухна пожарът?“ Аз съм още съвсем малък и не мога да си представя какво ще се случи с мене, ако нямам достатъчно убедителен отговор. Не съм престанал да мисля, но както виждаш — не измислих нищо, така че опитай и ти. Ако не успееш, захващай се да удебеляваш защитния слой под кожата ми — аз ще ти кажа точно на кои места!