Сълзите на луната

— Предпочитам да оставям тези неща на специалистите.

— Просто проявяваш мързел в това отношение.

— Е, така е. Това ли е един от недостатъците ми, за които уведоми Мери Кейт?

— Да. Ти си безпомощен тип, Шон Галахър.

— Е, безпомощен е силна дума.

— Съжалявам, ако те обижда. — Размърда се — въобще нямаше вид на човек, който съжалява. — И трябва да признаеш, че никак не си амбициозен.

— За важните неща съм достатъчно амбициозен.

— Музиката ти не е ли сред тях?

Тъкмо щеше да се наведе да целуне ухото й, но тя попречи на намерението му.

— Какво общо има моята музика?

Внимателно, предупреди се Брена. Разглоби нещата на съставните им части, но не ги чупи.

— Ами седиш тук и я съчиняваш, а после оставяш листата разхвърляни и не предприемаш нищо.

— Знам кое къде е.

— Въпросът е какво правиш за нея.

— Извличам удоволствие да я съчинявам.

Удари на камък, прецени тя, като видя как пред лицето му сякаш падна пелена. Нужно е да пипа умело, за да го преодолее, и Брена възнамеряваше да направи точно това. Една от крачките, така да се каже, които трябва да предприеме.

— Чудесно е, но не желаеш ли нещо повече? Не искаш ли и други хора да й се наслаждават?

— Ами ти дори не я харесваш.

— Кога съм казала подобно нещо? — Не обърна внимание на втренчения поглед, който й хвърли, а само сви рамене. — Дори да съм споменавала нещо подобно, е било само за да те дразня. Много я харесвам даже. А когато си свирил някоя от мелодиите си в кръчмата или по време на ceili, и други са й се наслаждавали.

— Предимно приятели и роднини.

— Точно така. А аз съм ти приятелка, нали?

— Да.

— Тогава ми подари една мелодия.

Той се размърда, целият нащрек.

— Какво искаш да кажеш с това да ти подаря една?

— Точно това, което казвам. Подари ми една песен да стане моя. Нещо като отплата, задето ще оправя колата ти. — Импулсивно се надигна и пристъпи към пианото. — Разполагаш с десетки, а те просто си лежат тук. Искам една.

Не й вярваше нито за секунда, но не виждаше никакъв капан… или вреда.

— В особено настроение си, О’Тул, но — добре. Ще ти подаря една.

Надигна се и започна да ровичка из купчините, но тя го перна през ръката.

— Не. Аз ще си избера. Така е по-честно. — Грабна онази, която бе свирила, когато лейди Гуен се показа за първи път. — Тази ми харесва.

— Още не е завършена. — Почувства как го обзема паника. — Трябва да поработя още.

— Искам тази. Нали няма да се отметнеш? Сключихме сделка, Шон.

— Не, но…

— Добре. — Начинът, по който сви листа и го натика в задния си джоб, го накара да трепне. — Значи сега вече е моя и ти благодаря. — Надигна се на пръсти и го целуна леко. — Ще те откарам до кръчмата. После ще закарам колата ти вкъщи — там са ми инструментите. Бързо ще ти я оправя.

— Разполагам с още малко време.

— Но аз не. Доста работа ме чака днес. Ако ти докарам колата, преди да си свършил работа, ще ме откараш ли после?