Ключът на смелостта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: key #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на смелостта». Краткое содержание книги:
— Забрави. Погледни тук! Виж.
Потупа по вестника.
— А, това ли? — Когато Малъри зяпна от изненада. Дейна извади изпод бюрото си куп екземпляри на „Диспеч“. — Купих пет. Прочетох я два пъти. Бих я препречела отново, ако не бях заета да вдигам този телефон. Мал… Господи, мисля, че е твоят.
— Моят какво?
— Телефонът ти. — Заобиколи бюрото, хвана ръката й и я поведе към другия край на къщата. — Дойдох преди десет минути, а телефоните вече звънят. Зоуи каза… няма значение. Вдигни.
— Телефонът ми звъни — промълви Малъри и се загледа в него, сякаш е извънземно техническо съоръжение.
— Гледай. — Дейна прочисти гърлото си и вдигна слушалката. — Добро утро. „Малки удоволствия“, галерията. Да, момент. Ще ви свържа с госпожица Прайс. — Натисна бутона за изчакване. — Госпожице Прайс, обаждане за вас.
— За мен. Добре. — Малъри изтри потта от дланите си в палтото. — Мога да се справя. Години наред съм вършила това за други хора, сега ще го върша за себе си. — Включи линията. — Добро утро. Малъри Прайс е на телефона.
Три минути по-късно двете с Дейна танцуваха бърза полка в коридора.
— Вече сме хит! — извика Дейна. — Още преди официалното откриване. Да отидем при Зоуи.
— Не трябва ли да стоим на телефоните?
— Ще се обадят пак.
Дейна избухна в истеричен смях и задърпа Малъри нагоре по стълбите.
Зоуи седеше на един от столовете във фризьорския си салон и лицето й издаваше изумление. Все още танцувайки, Дейна се втурна към нея и рязко завъртя стола й.
— Вече се прочухме.
— Имам клиенти — учудено каза Зоуи. — Графикът ми за събота е почти запълнен, а имам и два пъти маникюр, педикюр, подстригване и боядисване и два масажа за петък. Майка и дъщеря се записаха за козметични процедури следващата седмица. Следващата седмица.
— Трябва да празнуваме — заяви Малъри. — Защо нямаме шампанско тук? Можехме да си направим коктейл „Мимоза“ с портокалов сок.
— Когато влязох, телефонът вече звънеше — продължи Зоуи все още с удивление. — Нямаше девет часа, а хората се надпреварваха да говорят за статията във вестника. Толкова съм задължена на Флин, че бих се омъжила за него и бих станала майка на децата му. Съжалявам, Малъри.
— Опомни се. — Малъри грабна вестника, който Зоуи бе сложила на плота. — Погледни. Нали изглеждаме страхотно? — Повдигна страницата, на която имаше снимка на трите, приятелски прегърнати в общото помещение. — „Прайс, Маккорт и Стийл — прочете тя — красотата и умовете зад «Малки удоволствия»“.
— Трябва да призная, че е написал страхотна статия. — Дейна надникна над рамото й, за да я прегледа още веднъж. — Представил ни е в добра светлина, както очаквахме, но е усетил и атмосферата. Създал е забавен разказ за три местни жени, решили да обновят сградата и да внесат живец в икономиката на Вали. Това привлича интереса на читателите.
— Изглеждаме красиви — добави Зоуи, — което винаги е от полза. Прочетох статията преди закуска, а докато карах насам, бях толкова нетърпелива да я прочета отново, че спрях в една отбивка, преди да продължа.
— Ще поръчам да я сложат в рамка — каза Малъри. — Ще я закачим в кухнята. — Извади бележник от чантата си, за да си запише. — Трябва да решим какво ще предложим за почерпка в петък. Аз ще се заема със сладките. Дейна, ти се погрижи за напитките, а за Зоуи остават плодовете и мезетата.
— Телефонът ми отново звъни — каза Зоуи и за изненада на всички избухна в плач.
— О… Стой при нея — нареди Малъри на Дейна. — Аз ще се обадя.
Втурна се към рецепцията, а Дейна побърза да донесе на Зоуи носни кърпички.
— Съжалявам. Съжалявам. Какво ме прихваща?
— Не крий какво те мъчи. Сподели го.
Не можа да спре сълзите. Издаде сподавен стон и махна с ръка, когато Малъри се върна.
— Да слезем в кухнята да пийнем чай.
Малъри й помогна да се изправи, обви ръка около талията й и я поведе към стълбите.
— Добре, добре. Излагам се. — Зоуи силно издуха носа си. — Не зная какво става с мен.
— Или е от напрежение преди откриването, или защото наближава краят на изпитанието, или заради мъж. Всички тези неща накуп причиняват стрес. Хайде, скъпа, да си починем.
— Чувствам се толкова глупаво. — Зоуи не престана да подсмърча и когато се настани на един стол в кухнята. — За какво плача? Всичко е чудесно, страхотно. — От очите й отново бликнаха сълзи. Отпусна глава на масата и зарида. — Изплашена съм до смърт.