Мъжът и жената интимно (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)
- Автор: Шнабл Зигфрид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ото Златарев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъжът и жената интимно (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)». Краткое содержание книги:
В последно време, в периода на изграждаме на зрелия социализъм, когато проблемите на комунистическата нравственост и формирането на социалистическия начин на живот добиват първостепенно значение, въпросът за половото възпитание на младежта, и не само на младежта, се променя и получава особена актуалност. В това отношение съществуват ясни и категорични партийни постановки. В известното си писмо до ЦК на ДКМС др. Тодор Живков недвусмислено отбелязва: „Въпросите на сексуалната култура, на сексуалното възпитание на младите поколения продължават да стоят почти инкриминирани пред обществеността. Невежеството в тази област често подлагa на излишен риск физическото и моралното здраве на младежите.
Очевидно налага се да се създаде цялостна система за сексуално и семейно брачно възпитание на подрастващите поколения“.
От тези позиции заслужава да се даде висока оценка на инициативата на ДИ „Медицина и физкултура“ да преведе и поднесе на нашите читатели известната и претърпяла много издания книга на познатия сексолог от Германската демократична република д-р З. Шнабл — „Мъжът и жената интимно“.
Книгата на д-р Шнабл представлява едно цялостно компетентно научно изследване и популярно изложение на целия комплекс от сложни и деликатни проблеми, свързани с половия живот на човека. Изложението се характеризира с дълбок психологизъм, с много добро познание на всички ония трепети, вълнения, тревоги и други, които съпътствуват мъжа и жената в сферата на тяхната сексуалност и интимни отношения. Това дава възможност на всеки читател да се срещне с въпроси, които лично го интересуват, и да получи идеи за правилна ориентация на поведението си. Силната убедителност, с която се отличава този труд, произтича от обстоятелството, че материалът не е написан абстрактно, нравоучително, а на базата на конкретния опит на автора като дългогодишен ръководител на семейна и сексуална консултация в гр. Карлмарксщадт, както и въз основа на редица анкетни и други проучвания.
Научната разработка, а наред с това и ясното популярно изложение правят книгата не само полезна за масовия читател, но много ценно ръководство и за лекаря, който има задълженията да съдействува за половото възпитание на хората. И не само това — тя му дава възможност да навлиза по-дълбоко в душевността на невротично болните, потърсили съвет и помощ от него.
Заслужава особено дебело да се подчертае, че книгата на д-р Шнабл е написана от позициите на комунистическата нравственост и е пропита с голяма любов към човека, висока етичност и една ясна и убедителна тенденция за запазване и укрепване на семейството.
Няма никакво съмнение, че „Мъжът и жената интимно“ ще бъде приета много добре от читателите и ще допринесе за сексуалното възпитание на трудещите се и младежта.
На въпроса, дали жената е виновна за импотентността на мъжа, може да се отговори винаги само относително, като се вземе под внимание личността на мъжа. Тя винаги участвува по някакъв начин. Съществуват мъже, които могат да се сношават полово с всяка жена независимо от това, дали тя им харесва или не. Други пък биват болезнено засегнати на най-чувствителното им място — потентността, когато жената се отклони и най-малко от приятния им начин, също така и от най-дребни оскърбления и раздори или от скрито напрежение. Сблъскваме се следователно с въпроса:
ЗАВИСИ ЛИ ПОТЕНТНОСТТА ОТ ЛИЧНОСТТА НА МЪЖА?
Що за мъже са тези, които имат смущения в потентността? С много малко изключения те не са нито по-слабохарактерни от другите, нито са органично болни. Някои от тях от край време не са имали силно полово влечение, обаче много от тях не могат да поберат в главата си, че изведнаж са изправени пред такива проблеми, които по-рано за тях са били изобщо немислими. Някои се хвалят какви „юначаги“ и „женкари“ са били по-рано. Отговорът не трябва да се търси в големите мускулни „пакети“ и в половите органи. Все пак се натрапва въпросът, дали случайните неуспехи, страхът на очакването, нежеланата или малко желаната партньорка в достатъчна степен могат да обяснят тази немощ. Съществуват все пак много мъже, които съвсем не се смущават от такива пречки или въпреки тях могат да извършват съвокуплението. Това трябва да е свързано някак с мъжа, с характера, с развитието му, с неговата нагласа.
Без съмнение това е така. Пита се само какво е било решаващо, за да се оформи смущението — гореспоменатите фактори или структурата на личността на мъжа. Ако центърът на тежестта на комплекса, който обуславя смущенията на потентността, се намира във външните условия, в потискащите, оскърбяващи преживявания или в цялото поведение на партньорката, тогава говорим за сексуални невротични реакции. Ако той е в личността (вж. глава 4), употребяваме термина сексуални неврози. При реакциите причината и следствието по-лесно се разгадават, следват хронологически, непосредствено едно след друго. При неврозите без продължителна психотерапия причинната връзка най-често остава скрита за самия пациент. Реакциите се лекуват по-лесно, често пъти изчезват спонтанно или благодарение на разумното поведение на партньорката. Сексуалните невротици, напротив, имат затруднения още в началото на партньорските си отношения, които често пъти се провалят и в друга насока. Мъжете с реактивни полови смущения, общо взето, са общителни и способни да се приспособяват. При определени злополучни ситуации обаче те не са се справили с половия си живот и вследствие на верижна реакция от затруднения са затънали в своята немощ; други се разстройват много силно и за дълго време, лесно се отчайват, боязливи са, чувствуват се засегнати в най-чувствителното място на самочувствието си и отчаяно търсят изход, който не могат да намерят от силно вълнение и от страх пред последиците на неуспеха.
Наистина импотентните невротици са по-малобройни, но те се лекуват по-трудно, защото трябва да преодоляват последиците от неправилното си възпитание и досегашния си начин на живот. Още по време на краткия разговор много от тях се разпознават веднага по неправилното им психическо поведение, по бедното им на афекти държание, по недостатъчната им сърдечност и контактност. С някои от тях е възможно да бъде създаден необходимия за лечението контакт само след значителни усилия.
Особена форма представляват високомерните, всезнаещи, егоцентрични, самовлюбени мъже, които нямат антена за другия, за човека, който е до тях; те не са в състояние да създават съзвучие на чувствата с партньорката си, те не са способни да се раздават и да бъдат щастливи, когато живеят за някого другиго и да виждат в това човешко щастие. Мъжете с такъв характер не страдат много от импотентността си. Те идват в консултацията по друг повод и само покрай другото говорят с неудоволствие за непълноценния си полов живот. Задоволяването на жената не им е толкова присърце, колкото собственото удоволствие и значимост. Те са твърде много ангажирани със себе си. Между тях има не един неспособен за любов особняк, който не може да даде нищо на жената. Такива мъже често избягват психотерапията, когато това им струва усилия и свободно време, макар че точно тя им е необходима. Някои от тях временно играят ролята на донжуани, наслаждават се на евтини успехи с жени и се опитват пред себе си и пред мъжкото обкръжение да прикрият липсата на чувство с големия брой на победите. В основата си това са само разновидности на импотентността. На първо място тези мъже са неспособни за изживяване, вътрешно празни и чувствуват по някакъв начин несъдържателността на беглите си познанства, разминаването си с щастието, за което не са дорасли и дозрели. На второ място те са лишени и от физиологичното състояние на потентността. Само симптомът се е променил, но не и основата му — незрялата личност. Те с удоволствие заемат позата на горещи любовници, за каквито се представят, и се мъчат да влязат в тази роля. Опитват се да обкръжат с неестествен патос своите редуващи се любовни връзки и излизат от тях необогатени, защото сами са неспособни да дадат нещо. Трябва да споменем и свръхстрахливите, неуверени, затормозени пациенти, които свиват знамена пред всяка трудност и изобщо не могат да се оправят от неуспехите си.