Колоните на сътворението
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Колоните на сътворението». Краткое содержание книги:
Дженсън се отпусна на пети.
— Наистина съм дупка в света.
— В Двореца на пророците се запознах с един Пророк.
Казваше се Натан. Вярно, не научих нищо за хората като теб, но пък разбрах туй-онуй за таланта си. Най-вече колко е ограничен. Нещата, които научих там, постепенно започнаха да ме преследват.
— Какво имаш предвид?
— Дворецът на пророците е бил създаден преди хилядолетия. Няма друго такова място на света. Дворецът и земите около него са заобиколени от уникално заклинание. То влияе на процеса на стареене на всички, живеещи там.
— Значи в известен смисъл Дворецът те е променил?
— О, да. Всеки се променя там. Хората, които живеят вътре, остаряват много по-бавно. Една година, прекарана в Двореца, се равнява приблизително на десет, дори петнадесет години навън.
Дженсън я изгледа невярващо.
— Как е възможно подобно нещо?
— Всичко се променя. Светът се върти. Някога, преди три хиляди години, в епохата на Великата война, той е бил много по-различен от днешния. Когато на юг от Д’Хара е била издигната границата, магьосниците са били различни. Притежавали са сила.
— Мрачният Рал също притежава огромна сила.
— Не, неговите способности не са нищо в сравнение с тези на някогашните магьосници. Те са притежавали мощ, за каквато Мрачният Рал само би могъл да мечтае.
— Значи всички те са измрели? Оттогава не са раждани подобни могъщи магьосници?
Алтея отвърна с мрачен тон:
— След Великата война не се е раждал магьосник с подобна сила. Изобщо магьосниците стават все по-малко и по-малко. Но ето че това се случи — за първи път от три хиляди години насам се роди магьосник като някогашните. Твоят брат по бащина линия — Ричард.
Оказваше се, че преследвачът и е далеч по-сериозен противник, отколкото Дженсън си бе въобразявала. Нищо чудно, че майка и бе убита и че хората на Господаря Рал са по петите на Дженсън. Този Господар Рал беше далеч по-опасен и могъщ от баща си.
— Тъй като това беше епохално и изключително важно събитие, някои от пророците в Двореца на пророците знаеха за него преди много време. Още преди Ричард да се роди.
Всички очакваха с огромно нетърпение него — магьосника воин.
— Магьосник воин ли? — Тази дума не и се хареса.
— Аха. Пророчеството, съобщаващо за неговото раждане, съдържаше в себе си доста противоречия — дори в смисъла на понятието „магьосник воин“. По време на пребиваването си в Двореца на два пъти ми се удаде възможност да се срещна с Пророка, за когото ти споменах — Натан. Натан Рал.
Дженсън зяпна.
— Натан Рал ли? Искаш да кажеш, че той е бил истински Рал?
Алтея се усмихна не само на спомена си, но и на искреното учудване на Дженсън.
— Да, съвсем истински Рал. Властен, могъщ, умен, очарователен и невъобразимо опасен. Държаха го заключен зад непробиваеми магически щитове, за да не може да причини зло някому. Въпреки това от време на време успяваше. Да, той беше истински Рал. При това на повече от деветстотин години.
— Това е невъзможно — изстреля Дженсън, преди да е имала време да помисли.
Застаналият зад нея Фридрих се покашля. Подаде чаша горещ чай на жена си, после и на гостенката. Дженсън обърна питащите си очи към чародейката.
— Аз съм на около двеста години — рече Алтея.
Дженсън не каза нищо. Алтея изглеждаше стара, но не чак толкова.
— Благодарение на това, че пребиваването ми в Двореца на пророците забави стареенето при мен, стана възможно да се срещна с теб и майка ти. — Алтея въздъхна тежко и отпи глътка чай. — Което ме подсеща за първоначалната тема на разговора ни и за твоя въпрос — защо не мога да ти помогна с магия.
Дженсън също отпи глътка чай, после погледна Фридрих, който изглеждаше на възрастта на Алтея.
— И ти ли си колкото нея?
— Не — усмихна се той закачливо. — Алтея ме открадна от люлката.
Дженсън забеляза искрите, които прехвърчаха между двамата — погледи между близки хора, които се обичат. В очите им се виждаше, че всеки разчита дори най-леките промени в настроението и израза на другия. При Дженсън и майка и бе същото — те можеха да четат мислите си и да улавят и най-лекото движение на погледите си. Подобни отношения се изграждат не само с интимност, но и с уважение и любов.