Пътят към Омаха

— Ами, някои от преценките ви са доста пресилени… Кой сте вие, по дяволите?

— Аз съм един човек, който само до преди един ден искаше да ви види в гроба — с всички военни почести, разбира се — но, който сега ви иска съвсем жив. Достатъчно ясно ли се изразявам?

— Не, не се изразяваш ясно, вашингтонско копеле такова. Защо мина на другата страна?

— Защото ония, които ви искаха некролозите, сега искат моя, а на мен това определено не ми харесва.

— Значи ти си бил палячото, който изпрати онзи дрисльо Цезар Не-знам-си-кой-си в „Четирите сезона“?

— За мой най-голям срам и позор, аз бях.

— По-спокойно, синко, провалът не беше твой, а негов. Той просто беше много тъп, а аз имам двама отлични адютанти.

— Какво?

— Не бих желал да си прекалено жесток към себе си. Командирът винаги трябва да е подготвен за неочаквана външна намеса. Това е част от обучението по теория на вероятностите във Военната академия.

— Какви ми ги говориш, по дяволите?

— От което се досещам, че ти просто не си от военен материал. А аз какво друго бих могъл да кажа?

— Можеш просто да слушаш, ето какво… Аз съм много опечален, че определени хора, за които смятах, че много ме уважават, искат да ме видят в същия този гроб, за който се разбрахме, че е предназначен за теб — само че сега те искат и аз да съм там с теб, което съвсем не ми е по вкуса, capicse? Искам вие да останете жив и в добро здраве, за да мога аз да постъпя с тези типове така, както и те с мен. А именно, да погреба копелетата.

— Не става, командире Y. Ако говорите за разправа с крайни последствия сред цивилен персонал, ще ми бъде необходима пряка заповед от Президента, подписана също така и от председателя на Съвета на началник-щабовете и от Директора на ЦРУ — ако ви е ясно какво означава това.

— Не се шегувате, нали?

— Не очаквам от вас да знаете каква е процедурата…

— А аз пък не искам от вас това, което току-що казахте! — прекъсна го рязко Манджекавало. — Не съм опрял до вас за няколко дребни и прости удара. Това, което съм наумил на тези перлено бели тиквички, е чисто изтезание. Искам ги унищожени, смазани, съсипани — част от бездомниците с кредит колкото на Скитника Пит!

— Скитника ли?

— Той навремето чистеше писоарите в метрото на Бруклин — ето това искам за тези копелета! Искам в останалата част от мизерния си живот тези нещастници да чистят писоарите в Кайро!

— Бих споменал, Командире Y, че като млад капитан в пустинната война срещу Ромел, аз доста се сприятелих с египетския офицерски корпус…

— Basta! — извика Манджекавало, но моментално се усети и снижи глас. — Извинете ме, велики, велики генерале. Подложен съм на голямо напрежение, нали ме разбирате?

— Не може да си го позволявате — направи му забележка Ястреба. — Всички се чувстваме по този начин, но на вас не ви е позволено да се предавате. Помнете, че вашите хора търсят у вас смелостта, която може би не им достига. Стегнете се и я покажете!