Огнено кръщение

Автор: Сапковский Анджей
Серия: Вещерът #5
Год: 2010
Язык: болгарский
Год: ИнфоДАР
ISBN: 978-954-761-435-2
Переводчик: Васил Велчев
Жанр: Фэнтези

Электронная книга - «Огнено кръщение». Краткое содержание книги:

Над света е надвиснала опасност да потъне в хаос и мрак, ако бъде лишен от магията и прогреса и бъде удавен в кръв и варварство. Ако магията загине, светът също ще загине. Затова е дошло времето за огнено кръщение, което да донесе пречистване и изкупление.Бъдещият крал на света трябва да се роди в Нилфгард, затова император Емхир се нуждае от гена на Старата кръв и от Цири, наследницата на Цинтра.С надеждата да открие Лъвчето, Гералт се отправя към Нилфгард, придружаван от Лютичето и верен помощник, когото открива при дриадите. Ще успее ли да достигне целта си и къде в действителност се намира Цири? Какви са целите на новата тайна организация, създадена да служи на делото на магията? Всичко ще бъде решено в изпитание с огън.

Перейти на страницу:

— Разбира, разбира — усмихна се Регис по своя маниер, със затворени уста.

— Той само на вид е толкова глупав — потвърди Лютичето. — Но аз все разчитам на това, че в края на краищата ще пожелае да си размърда мозъка. Може би тогава ще си направи верните изводи? Може би тогава ще разбере, че единственото, което се получава добре при един самотник, е самозадоволяването?

Кахир Мавр Дифрин аеп Кеалах тактично мълчеше.

— Да ви вземат дяволите всичките! — каза най-накрая вещерът, прибирайки лъжицата си в джоба на ботуша. — Да ви вземат дяволите всичките, кооперирана група от идиоти, обединени от обща цел, която никой от вас не разбира. И мен също да ме вземат дяволите!

Този път по примера на Кахир всички премълчаха тактично. Лютичето, Мария Баринг, наричана Милва, и Емиел Регис Рохелек Терзиеф-Годфрой.

— Ама че компания ми се падна! — продължи Гералт, клатейки глава. — Братя по оръжие! Дружина герои! Да се чудиш да плачеш ли, или да се смееш. Стихоплетец с лютня. Дива и хлевоуста полудриада, полужена. Вампир, който живее петия си век. И проклет нилфгардец, който твърди, че не е нилфгардец.

— А начело на дружината — вещер, страдащ от угризения на съвестта, безсилие и неспособност да взема решения — довърши спокойно Регис. — Предлагам да се движим инкогнито, за да не предизвикваме сензации.

— И смях — добави Милва.

Шеста глава

Кралицата отговорила: „Не мен моли за милост, а онези, на които си причинила зло с магиите си. Щом си имала смелостта да твориш зли дела, имай смелост и сега, когато разплатата и справедливостта наближават. Не е по силите ми да ти опростя греховете.“ В този момент злите очи на елфическата вещица заблестели като на котка. „Гибелта ми е близо — закрещяла тя, — но и твоята не е далече, кралице. В часа на страшната си смърт ще си спомниш за Лара Дорен и нейното проклятие. Знай още, че проклятието ми се простира и върху потомците ти до десето коляно.“ Когато съобразила обаче, че в гърдите на кралицата бие безстрашно сърце, злата елфическа магьосница престанала да ругае и да се заканва, да заплашва с проклятието си, а започнала да скимти като куче и да моли за помощ и милост…

Приказка за Лара Дорен, човешка версия

… Но молбите не смекчили каменните сърца на Dh’oine — безмилостни, жестоки хора. А когато Лара, молейки за милост вече не за себе си, а за своето дете, се вкопчила във вратата на каретата, палачът разбойник я ударил със сабята си и й отсякъл пръстите. А когато през нощта я обгърнал лют мраз, Лара издъхнала на един хълм сред гората, като родила момиченце, което оцеляло благодарение на остатъците от топлина в тялото й. И макар наоколо да било нощ, зима и снежна виелица, на хълма изведнъж настъпила пролет и разцъфнали цветята feainnewedd. И досега такива цветя има само на две места — в Дола на Блатхан и на хълма, на който загинала Лара Дорен аеп Шиадал.

Приказка за Лара Дорен, елфическа версия

— Помолих те — изрече ядосано легналата по гръб Цири. — Помолих те да не ме докосваш.

Мистле отдръпна тревичката, с която гъделичкаше Цири по шията, легна до нея и се загледа в небето, като подложи двете си ръце под оголения си тил.

— Странно се държиш напоследък, соколче.

— Не искам да ме докосваш — и това е всичко.

— Това е само забавление.

— Знам. — Цири стисна устни. — Само забавление. Всичко това беше само забавление. Но престана да ми е забавно, разбираш ли? Съвсем престана!

Мистле се надигна на лакът, после отново легна и мълча дълго, гледайки в синевата на небето, насечена с раздърпани ивици облаци. Високо над тях кръжеше ястреб.

— Твоите сънища — обади се тя най-накрая. — Всичко това е заради твоите сънища, нали? Почти всяка нощ скачаш с вик. Това, което някога си преживяла, се връща в сънищата ти. Знам, че е така.

Цири не отговори.

— Ти никога не си ми разказвала за себе си — отново наруши тишината Мистле. — За това, което си преживяла. Откъде си? Имаш ли близки…

Цири рязко посегна към шията си, но този път там се оказа само една калинка.

— Имах близки — каза тя глухо, без да поглежда приятелката си. — Тоест мислех, че имам… Такива, които биха ме намерили дори тук, на края на света, стига да поискат… Или стига да са живи. Ох, какво искаш, Мистле? Трябва ли да ти разказвам за себе си?

— Не е задължително.

— Чудесно. Защото сигурно това е само забавление. Както и всичко между нас.

Мистле извърна глава и каза:

— Не разбирам защо не си тръгнеш, щом ти е толкова лошо с мен.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?