Престъпен експеримент

— Така си е. — Гъртруд си помисли за собствения си самотен дом, но после се сети за най-голямата си внучка: „Бабче, защо не дойдеш на вечеря?“ или „Бабче, ще си бъдеш ли у дома в неделя? Смятаме да наминем да те видим.“ Можеше и да бъде много по-зле.

— Май трябва да отидем и да погледнем апартамента на Една — каза Гейна. — Ти не се притеснявай… искам да кажа, пийни си още кафе или си вземи друго парче кейк.

— А, не, не. Да тръгваме. Неприятно ми е някак, ама няма как.

— Ще взема ключа.

Избързаха през двора. Още преди да станат от масата, отново заваля сняг, примесен с дъжд. Гейна зарови брадичка в яката на палтото си. Мислеше си за чудесното палто на Една — имитация на леопардова кожа. Може би тази нощ щеше да го отнесе у дома. Беше си нейно.

В апартамента двете жени се смълчаха. Прахът, който използваха детективите, за да снемат отпечатъците от пръсти, още личеше по повърхността на масите и дръжките на вратите. Несъзнателно и двете се втренчиха в мястото, където бе лежало сгърченото тяло на Една.

— По радиатора още има кръв — промърмори Гейна. — Гюс сигурно ще го пребоядиса.

Да, помисли си Гъртруд. Да се превъзмогне този кошмар. Знаеше вкуса на внучката си. Освен велуреното канапе на Нан страшно щяха да й харесат и високите кресла със странични облегалки и крака от махагон. Едното от тях всъщност беше люлеещ се стол. Спомни си как Една й бе разказвала, че в детството й креслата били покрити със синьо кадифе и изящна дамаска на листа. Тя ги претапицирала доста евтино, а после непрестанно въздишала: „Никога вече няма да бъдат същите.“

Ако Нан плати за нова тапицерия от кадифе, щяха да станат прекрасни. И тази гравирана маса в стил Чипъндейл. Олтмън имаше същите в галерията за репродукции. И струваха цяло състояние. Разбира се, тази бе доста повредена, но съпругът на Нан можеше да реставрира всичко. О, Една, помисли си Гъртруд, ти беше по-умна от всички нас. Ти знаеше стойността на нещата.

Гейна беше отишла в дрешника и сега сваляше от закачалката палтото от изкуствена леопардова кожа.

— Една ми го беше дала на заем миналата година — каза тя. — Щяхме да ходим с Гюс на едно увеселение. Страшно ми харесва.

Не им отне много време да си поделят останалите вещи в апартамента. Гейна не прояви особен интерес към мебелите; онова, което не желаеше за себе си Гъртруд, оставаше за Армията на спасението; но Гейна остана очарована, когато Гъртруд й предложи да вземе сребърните прибори и порцелановия сервиз. Решиха, че дрехите на Една също ще останат за Армията на спасението. И двете бяха по-високи и по-слаби от нея.

— Ами… май че това е всичко — въздъхна Гейна. — С изключение на бижутата. Но полицията скоро ще ни ги върне. Ти взимаш пръстена, на мен тя остави брошката.

Бижутата. Една ги държеше в чекмеджето на нощното си шкафче. Гъртруд си спомни за вторник вечерта. Това беше чекмеджето, което беше понечил да отвори доктор Хайли.

— Сега си помислих — каза тя, — че изобщо не сме поглеждали там. Нека се убедим, че не сме забравили нищо.