Гангстерски рап
- Автор: Кларксон Джон
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Гангстерски рап». Краткое содержание книги:
Кварталът се е превърнал и в последната спирка в живота на мнозина. Този зловещ кипящ казан сред ада на Бруклин е денонощен пазар на дрога — ужасяващ лабиринт, населен с човешка утайка.
Действието се развива бързо, понася се по опустошените улици, завлича наркомани, убийци, преследващи новата си жертва.
Джон Кларксън изписва с безмилостен усет за реалността страници, запълнени с герои от пресните таблоиди, уличен жаргон вибриращ от страха, изпълнил мрачната зона на големия град.
Мейсън погледна часовника си. Времето за събиране на наем беше съвсем подходящо. Малко след осем часът.
— А ако вече го е платила?
— Ммм, ами просто й кажи, че твоите бележки показват друго. Кажи й да отвори вратата, за да й покажеш.
Шоу забеляза, че идеята му не допадна особено на Мейсън.
— Не знам. Ако собственикът никога не праща хора тук да си събира парите? Чакай да помисля. Стар съм за човек и на „Кон Ед“. Никой в този квартал не пуска кабелната компания в къщата си. Тя няма как да не знае на кого си плаща наема. Няма да отвори вратата на някой, когото не е виждала преди.
— Добре, измисли нещо. Не искам да седя тук цяла нощ.
Мейсън не възрази. Той искаше също да приключват. Изчакването само влошаваше нещата още повече.
— Хайде — каза Шоу, — да надяваме жилетките.
Двамата изровиха две противокуршумни жилетки от багажника и се напъхаха в тях. Шоу вдигна ципа на коженото си яке, за да я прикрие. Мейсън закопча спортното си сако, но не можа да скрие съвсем своята. На вечерната светлина можеше да мине за дебел пуловер под сакото.
Изведнъж на Мейсън му хрумна нещо:
— Сетих се! Хайде.
Оставиха колата на мястото, където бяха спрели, защото знаеха, че ако се приближат с нея, както беше без обозначителни номера, щяха да познаят, че са от полицията, още преди да са излезли от нея.
Шоу изчака да се приближат до предната врата и чак тогава извади своя глок. Насочи го надолу, опрян плътно на десния му крак. В главата му кръжаха тревожни мисли за това, как ще прикрива партньора си така, застанал до него, вместо да е зад него.
Мейсън внимателно извади своя зиг зауер и леко почука по вратата със свободната си ръка. Нямаше звънец, нито табелка с име. Нямаше как да се разбере кой всъщност живее в къщата. Отвътре се чуха някакви звуци и Шоу се зачуди как ли получаваха пощата си, щом нямаше нито пощенска кутия, нито име на вратата.
Мейсън почука, отново и тихо извика:
— Госпожо Уоткинс! От здравната служба сме.
Той се обърна към Шоу и махна с ръка на въпросителния му поглед.
Шоу чу проскърцването на пода и най-сетне се отзова плахият глас на възрастна жена.
— Кой е?
— От здравната служба, от район Кингс, госпожо Уоткинс. Бихме искали да поговорим с вас за малко.
— За к’во?
— Става дума за сина ви, Елард.
— Какво за него?
— Бих предпочел да не викаме през вратата, госпожо Уоткинс. Донякъде е лично. Трябва да поговоря със сина ви.
— За ’кво?
Мейсън се поколеба, за да имат думите му по-голям ефект, и каза:
— За едно полово заболяване, което може да е прихванал.
Аха, от онази жена, която е изнасилил, помисли си Шоу.
Старата дама нямаше намерение да отваря вратата на когото и да било, но новината, донесена от Мейсън, натисна някакъв бутон в главата й. Тя се извърна от вратата и извика сина си по име.
Това беше всичко, което двамата детективи искаха да чуят. Мейсън опря своите сто и петнадесет кила във вратата. Шоу добави неговите деветдесет и пет. И двамата заблъскаха яката врата. Шоу се натресе с всичка сила, Мейсън също, засилвайки се и ритайки вратата малко над бравата. Чуха как рамката изскърца, но се наложи да нанесат още няколко удара, преди най-сетне да избият всички резета от рамката.
Елард не се виждаше никакъв, но и двамата чуха тътнещия звук от едрите му крака, тичащи нагоре по стълбата.
Госпожа Уоткинс стоеше на около три метра встрани и вдясно, разгневена и предизвикателна. Беше слаба, с набръчкано, отвратително лице на стара вещица.
— Махайте се на майната си от къщата ми! — изврещя тя.
В отговор, Шоу изкрещя:
— Полиция, отдръпни се!
Той се затича през дневната към вътрешната стълба. Зави и се понесе пред Мейсън, но по-едрият му партньор не остана далече от него.
Едва достигнаха стълбата, когато чуха късащия нервите звук на влизащи в рязана карабина сачмени патрони. Двамата залегнаха на пода, когато Уоткинс се надвеси към тях от стълбата и изстреля оглушителен откъс. По-голямата част от зарядите профучаха в стегнат откос над главите им.
Шоу беше виждал касапницата, която можеше да предизвика една карабина с такива патрони. Откос толкова отблизо можеше да откъсне цели части от човешкото тяло. Шоу се присви, представяйки си как горната част на главата му отхвърча при втория откос.