Петата купа
- Автор: Симмонс Дэн
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-1964-6
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Петата купа». Краткое содержание книги:
Великият детектив е по-пълнокръвен от когато и да било — но може би неумолимите му дедуктивни умения са му изиграли най-голямата шега. Той се съмнява в собствената си реалност и трескаво търси доказателства, че не е нечий литературен герой. По-важно обаче е да изпълни старо обещание и да открие дали зад самоубийството на Клоувър Адамс не се крие всъщност зловещо престъпление, а и нещо повече — мащабен анархистки заговор срещу ключови политически лидери в Европа и САЩ. Едничкото доказателство, с което Шерлок Холмс и Хенри Джеймс разполагат, е картичка, върху която са гравирани пет купи и е напечатано посланието „Тя беше убита“.
— Да разкрие… — рече Джеймс. Той чувстваше как върху него се спуска воал от страх всеки път, когато този индивид Холмс „разкриваше“ нещо.
В кабинета на Хей цареше пълен хаос — картичките и пликовете бяха извадени от кутиите им и бяха пръснати навсякъде. Джеймс с изненада видя Клара, която беше вътре заедно със съпруга си, и Холмс, който не бе предрешен като Сигерсон.
— Клара — каза Джеймс с известно смущение, — ти също си част от това…
— О, да, да! — извика Клара Хей, уважаваната вашингтонска матрона, докато стискаше като някоя ученичка пръстите му с едната си ръка, а с другата размахваше два броя от списание „Харпърс Уикли“. — И господин Холмс ми даде своето мнение за „Сребърният пламък“ и „Жълтото лице“ и…
— Тишина! — извика Джон Хей. Дипломатът, известен със своето хладнокръвие, не беше на себе си от въодушевление. — Всеки момент ще чуем за пръв път резултатите от сравняването на печатните шрифтове!
Шерлок Холмс очевидно се намираше в центъра на вниманието и му се наслаждаваше, стиснал в ръката си картичките с надпис „Тя беше убита“, заедно с няколко плика и напечатани листове хартия.
— Известна ми е пишещата машина, на която са били напечатани тези анонимни картички — заяви Холмс, показвайки им два шрифта, които съвпадаха, — както, несъмнено, и човекът, който ги е напечатал.
— За бога! — извика Джон Хей. — Кой е той, човече?
Холмс вдигна поглед от лупата, с което разглеждаше различните текстове.
— Кой — попита той, повдигайки съвпадащите шрифтове, — е този… Самюъл Клемънс?
Глава 21
Холмс чакаше неспокойно обитателите на дома да заспят. Той пушеше лула след лула в стаята си, като от време на време открехваше вратата и се ослушваше. Но стъпките и шепненето на прислугата продължиха дълго след като двамата Хей и Хенри Джеймс се бяха оттеглили в спалните си.
Най-накрая всичко утихна. Холмс отвори широко прозореца на стаята си — същия, който гледаше към тъмния заден двор на къщата на ъгъла между Ейч Стрийт и Шестнайсета улица — взе тежката си чанта с взломаджийски инструменти, измъкна се от стаята и се спусна по стълбището. Носеше черен пуловер под мекото черно сако, черни работнически панталони и черни обувки с каучукови подметки, които беше поръчал специално на „Чарлс Ф. Стийд и Компания“, фабрика за щавене на кожи в северната част на Англия. Той премина на пръсти през кухнята, отвори безшумно вратата, изниза се навън и използва един от взломаджийските си инструменти, за да я заключи зад гърба си.
Задният двор на семейство Хей, по-голямата част от който бе заета от градина, гледаше към задния двор на Адамсови, като ги разделяше една висока тухлена стена. Холмс прехвърли през нея въже с малка кука накрая, провери дали се е закачила и за десет безшумни секунди се изкатери по стената и скочи от другата ѝ страна. Тукашната градина заемаше една шепа място и в задната си част имотът на Адамсови бе доминиран от конюшнята, проектирана от същия архитект, който бе създал двете къщи — но тази нощ тя беше празна.
Хенри Джеймс му бе разказал, че Хенри Робсън Ричардсън е проектирал и построил къщите на Хей и Адамс приблизително по едно и също време, но конструкциите им бяха различни. Холмс бе прекарал доста време в пиене на чай с Клара Хей този следобед, показвайки повече от учтив интерес към разположението на двете големи сгради. Сега се придвижваше към къщата на Адамс с план на вътрешността ѝ в главата си.
Хенри Адамс вече нямаше куче. Къщата беше тъмна, с изключение на няколко запалени газени лампи. Високата черна маса на конюшнята се издигаше зад гърба му. Холмс си беше отбелязал, че всички прозорци на първия етаж в дома на Адамсови са защитени с решетки от ковано желязо.
Задната врата на кухнята бе най-подходящото място за проникване и Холмс знаеше, че най-лесният начин да го направи е да пререже кръгъл отвор в стъклото — желязната решетка нямаше да пречи на инструмента му — но така щеше да остави следи от незаконното си влизане. Той постла меко парче плат на земята пред вратата и се отпусна на едно коляно върху него. Можеше да се справи с ключалката за по-малко от минута, но преди да си тръгнат за през нощта, прислужниците бяха залостили вратата с две резета от вътрешната страна. Щеше да се наложи да разглоби цялата ключалка, да бръкне вътре с парче твърда тел, което беше окривил за тази цел, да издърпа резетата, да влезе и след това да сглоби отново ключалката. Цялата операция щеше да отнеме близо час, но тъй като Холмс нямаше намерение да излиза през същата врата, щеше да го направи само веднъж.