Ледената принцеса

Мелберг бе чул тази реплика в едно криминале по телевизията и реши да я включи в речника си.

Само Йоста не бе получил задача, затова Мелберг се загледа в таблото и се замисли.

— Йоста, ти ще разговаряш със семейството на Алекс Вийкнер. Може би премълчават нещо. Разпитай ги за врагове и приятели, за детството й, за характера й, за всичко. Каквото ти дойде наум. Говори и с родителите й, и със сестра й, но поотделно. От опит знам, че така се извлича най-много информация. Само съгласувай действията си с Молин, който ще разпитва съпруга.

Йоста се огъна под тежестта на тази истинска задача и въздъхна отчаяно. Не че щеше да отнеме от времето му за игра на голф, нали беше зима, но отдавна не му се бе налагало да върши същинска работа. Бе развил до съвършенство изкуството да изглежда зает, докато реди пасианс на компютъра си, за да убие времето. А сега изведнъж щеше да му се наложи да представи реални резултати — какво тегло само. Край на спокойствието му. Най-вероятно нямаше и да му платят за извънредния труд. Трябваше да се радва, ако получеше компенсация за бензина за пътуванията до Гьотеборг.

Мелберг плесна с ръце и им даде знак да се връщат на работните си места.

— Така, действайте. Не можем да си седим на задниците, ако искаме да разрешим случая. Разчитам, че ще работите усилено, както никога досега, и можете да забравите за почивка, докато не приключим със случая. Дотогава аз решавам какво ще правите през свободното си време. Това е.

На някого може и да му стана неприятно, че ги разгони като дечурлига, но не се чуха никакви възражения. Всички се изправиха и хванаха столовете си с едната си ръка, тефтерите и химикалите си с другата. Само Ернст Лундгрен се позабави малко, но Мелберг като никога нямаше желание да му се подмазват и набързо го отпрати.

Денят дотук бе прекрасен. Вярно че основният заподозрян за убийството на Вийкнер се оказа невинен, но това бледнееше пред новото развитие на нещата. Едно плюс едно е значително повече от две. Едно убийство е случай като всеки друг, докато две са си жива сензация за такъв малък участък. Дори и преди не се съмняваше, че след като открие убиеца на Вийкнер, еднопосочният билет за големия град му е в кърпа вързан, но сега окончателно се убеди, че при едно добро развитие на нещата направо ще го молят на колене да се върне в Гьотеборг.

Замаян от светлото бъдеще, което го очакваше, Бертил Мелберг се облегна на стола си, протегна по навик ръка към третото чекмедже, извади една вафлена сладка „Мумс-мумс“ и с наслада я пъхна цялата в устата си. След това сключи ръце зад главата си и реши да си подремне малко. Все пак бе обедно време.