Синдер

Синдер се престори на замислена.

— Ботушките правят глезените ти дебели.

Пърл се изсмя.

— Металната обшивка прави твоя глезен дебел. Просто те е яд, защото имам толкова прекрасни крака. — Тя въздъхна с мнимо съчувствие. Жалко, че никога няма да изпиташ това удоволствие.

— Толкова се радвам, че си намерила поне една част от тялото ти, която е красива.

Пърл отметна коса със самодоволна усмивка на лицето. Знаеше, че подигравката на Синдер е неоснователна, а Синдер се ядоса, защото подлата нападка не й достави никаква радост.

— Подготвих разговора си с принц Каи — уведоми я Пърл. — Естествено, мисля да му кажа всичко. — Тя се залюля, така че роклята й улови светлината. — Първо ще му кажа всичко за твоите грозни метални крайници и какъв срам берем с теб заради това, че са направили такова отвратително същество от тебе. И ще се уверя, че той напълно разбира колко по-привлекателна съм аз!

Синдер се подпря на касата на вратата.

— Ех, Пърл, да бях научила по-рано за това твое увлеченийце! Знаеш ли, че преди Пеони да почине, аз успях да получа обещанието на Негово Височество, че тази вечер ще танцува с нея. Можеше да попитам и за теб, но предполагам, че вече е твърде късно. Ех, че жалко!

Лицето на Пърл пламна.

— Не смей дори да произнасяш името й! — рече тя с дрезгав шепот.

Синдер примигна.

— На Пеони ли?

Гневът в очите на Пърл стана все по-наситен, измествайки детинските нападки.

— Знам, че ти си я убила. Всички знаят, че вината е твоя! Синдер зяпна, смутена от неочакваната промяна, последвала хлапашките хвалби.

— Това не е вярно. Аз не съм боледувала.

— Ти си виновна, че тя е отишла на бунището. Там се е заразила.

Синдер отвори уста, но така и остана.

— Ако не беше ти, тази вечер тя щеше да отиде на бала, затова не се преструвай, че би направила нещо за нея. Най-доброто, което можеше да направиш за Пеони, беше да я оставиш намира. Тогава тя сигурно още щеше да е жива. — Очите на Пърл се пълнеха със сълзи. — А ти се опитваш да си дадеш вид, че те е било грижа за нея, като че ли е била твоя сестра, и това не е честно. Тя беше болна, а ти… ти си се срещала с принца и си се опитвала да привлечеш вниманието му, когато си знаела какво изпитва тя към него. Противно е!

Синдер сви ръце, за да се защити.

— Знам, че не го вярваш, но аз наистина обичах Пеони. Още я обичам.

Пърл подсмръкна шумно веднъж, сякаш за да спре плача, преди да я е завладял.

— Права си. Не ти вярвам. Ти си лъжкиня и крадла и освен за теб самата, за друг не те е грижа. — Тя спря. — И ще гледам принцът да научи това.

Вратата към стаята на Адри се отвори и тя излезе, облечена в бяло и цикламено кимоно, обшито с елегантни жерави.

— За какво се препирате, вие двете? Пърл, готова ли си да тръгваме? — с проницателно око тя огледа дъщеря си, като се опитваше да реши дали нещо не се нуждае от доизпипване.