Знойни сънища
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Чикаго старс #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Велчев
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Знойни сънища». Краткое содержание книги:
Изглеждаше раздразнен, сякаш оживяването на птиченцето не му беше приятно, но тя знаеше, че не е така, и усмивката й стана по-широка.
— Защо си толкова щастлива? — избуча той.
— Щастлива съм заради тебе, Бонър… — не можа да устои да го докосне отново и този път той я привлече към себе си.
Рейчъл отпусна глава на гърдите му и се заслуша в равномерното биене на сърцето.
Палците му погалиха врата й през меката тъкан на роклята и тя почувства възбудата му върху себе си.
— Хайде да се махаме оттук, скъпа, да отидем вкъщи.
— Имаме прекалено много работа. Освен това снощи се любихме, да не би да си забравил?
— Ами да. Съвсем ми излезе от ума, ще трябва да ми напомняш от време на време.
— Ще ти го напомня тази вечер.
Той се усмихна, наведе глава и я целуна. Това не бе просто бегла целувка, а съвкупление на устните им, което изведнъж ги накара да почувстват жажда един за друг. Неговите устни се разтвориха, след това и нейните. Тя усети как пръстите му се заравят в косата й. Езикът му се плъзна в устата й и тя се почувства опиянена от изключително еротичното чувство на мъж и жена, които постепенно губят контрол над себе си.
Целувката ставаше все по-дълбока. Той плъзна ръка под роклята й и започна да й събува бикините. Тя пък заопипва, за да намери ципа на джинсите му.
Чу се силно изтропване отгоре. Те подскочиха като виновни деца, след това осъзнаха, че Том просто е изпуснал нещо в прожекционната кабина.
Тя се подпря на ръба на тезгяха, а Гейб си пое дъх на пресекулки.
— Съвсем забравих, че не сме сами.
— Наистина забрави — Рейчъл не можеше да скрие задоволството си. — Ти направо се беше забравил от похот, Бонър. Изцяло.
— Не само аз обаче. И никак не е смешно. Ако някой ни завари двамата в подобно положение, това никак няма да повлияе добре на репутацията ми. Достатъчно е дори само това, че живея при теб на вилата.
— Да-да! — тя го изгледа игриво. — Това нещо с езика… Направи го и в събота вечерта. Много ми харесва.
Той поклати глава с привидно отчаяние, но явно също бе развеселен.
— Можеш ли да отгатнеш последния човек, с когото съм правила нещо подобно?
— Бас хващам, че не е бил Дуейн — той се отдалечи към машината за кафе, сякаш не можеше да се довери на себе си да стои близо до нея.
Рейчъл видя ясно очертаващата се издатина в предната част на джинсите му и изпита чувство на доволство.
— Какви ги приказваш. Той бе сух кълвач.
— Какво е бил?
— Обикновено ме възнаграждаваше с едни такива сухи кълвящи целувки, които почти никога не стигаха до устата ми. Не, последният път, когато се целувах по този начин, бе през първата ми година в гимназията, с Джефри Дилърд, в склада на неделното училище.
— И никога не си използвала езика си при целувки откакто си била първа година в гимназията?
— Тъпо, нали? Страхувах се, че ако го направя, ще отида в ада, което е едно от хубавите неща за последните няколко години от живота ми.
— Какво имаш предвид?
— Просто вече не се притеснявам от ада. Чувствам се така, сякаш вече съм била там и съм преминала през всичките му кръгове.
— Рейч…
Той изглеждаше шокиран и на нея й се прииска да си прехапе езика. Наистина мислеше това, което каза, но то явно го разстройваше.
— Само се пошегувах, Бонър. Хей, я се залавяй за работа, преди шефът да те е хванал, че се скатаваш. Той е много строг и ако не внимаваш, сигурно ще ти отреже надницата. Аз лично се страхувам до смърт от него.
— Наистина ли?
— В този човек няма капка жалост, да не говорим, че е страшно стиснат. За щастие аз съм по-хитра от него и вече съм измислила начин да получа повишение.
— И как ще стане това? — той отпи от кафето си.
— Ще го съблека чисто гол и ще го оближа целия.
Неговият добродушен смях я накара да изпита задоволство, което не я напусна през целия следобед.
Едуард се приведе напред, сложи длани на коленете си и впери очи в картонената кутия.
— Още не е умряло.
Песимистичното отношение на хлапето подразни Гейб, но той се опита да не го показва. Върна в хладилника сместа от мляно говеждо и жълтък, която използваше, за да храни врабчето. През цялата вечер Едуард се бе въртял около кутията, за да наблюдава врабчето, накрая се изправи, пъхна заека с главата надолу в ластика на шортите си и се отправи към всекидневната.
Гейб подаде глава през вратата.
— Остави майка си на спокойствие още малко, чу ли?
— Искам да отида при нея.
— По-късно.
Момчето извади заека от шортите, притисна го към гърдите си и изгледа негодуващо Гейб. Рейчъл се бе затворила в спалнята си с библията на Г. Дуейн от момента, в който Кристи я беше донесла. Ако бе открила нещо, сигурно веднага щеше да изхвърчи навън, но тъй като това не се случваше, той вече предполагаше, че я очаква ново разочарование. Най-малкото, което можеше да направи, бе да се опита да занимава с нещо момчето, докато тя бе заета със задачата си.