Придворната дама

Отговори на всичките му въпроси, искрено, бързо. Нямаше какво да крие. Но камшичните удари все пак обсипаха голото й тяло, а тя крещеше и плачеше.

После той повтори въпросите и тя накъсано и несвързано отговори същото, истината, не, не е шпионка на Катерина Медичи, няма тайни планове, които да осъществи в Ла Рошел, нито атентати, стъкленичката е съвпадение, не знае нищо за никакъв опит за отравяне, не е казала нищо на кралицата, изобщо нищо не знае.

Показаха й клещите и острите шила, бутнаха ги току в лицето й и тя инстинктивно се опита да се дръпне назад. Но металните халки на гърлото и челото й държаха главата й здраво към масата и единственото, което можеше да направи, беше да стисне очи.

После усети остра болка в едната гърда и се чу да пищи сякаш от много далече. Отново прозвучаха въпросите. Нещо студено и метално допря бедрото й, тя се изопна в оковите, но болката ставаше все по-остра, растеше още и още, докато кожата й беше пробита, а от раната шурна кръв. Какво искаше да знае този, какво трябваше да му каже? Да, вярно е, че Катерина от самото начало е знаела за любовната афера, но е чисто съвпадение, не е планирано, не е замисляла нищо лошо, Катерина била тази, която… Тук думите й бяха прекъснати от собствения й писък, когато още едно шило проби гръдта й. Какво е разказала на кралицата? Да, точно тя при обсадата на Париж беше издала, че армията на хугенотите в Сен Дени е на път да се разпадне — Луи й го споделил, Катерина я принудила да й го каже, но не знаела нищо друго, не е издала нищо друго. Тя плачеше, а от гърдите й капеше гореща кръв.

След това усети топлина откъм кофата с въглища долу до краката й. В студеното подземие стана приятно топло. Но докато измръзналото й тяло копнееше да се сгрее, умът й съвсем ясно й говореше, че тази топлина може да означава само опасност. Експлозия от болка обхвана стъпалата й и последните мисли бяха изтикани от съзнанието й, както ураганът помита палубата на бедстващ кораб. Последното, което помнеше, беше миризмата на горяща плът, опушена и сладникава миризма, като от кървавата патица, която леля й сервираше.

Сега лежеше, събудена от болката, с туптящи стъпала. Най-много я болеше дясното стъпало, точно под петата. Мадлен отново отвори очи и се огледа с надежда да се разсее с нещо. Беше нощ и стените на килията тънеха в мрак. През прозореца се виждаше как тънък облачен воал минава пред почти пълната луна, а тя свети бледожълтеникава и ясна. Кога щеше да е пълнолунието? След два дни? Баща й обичаше да гледа луната и нощното небе, изпълнено със звезди. Беше й показвал съзвездията, а тя обожаваше да слуша историите за създаването им, за Андромеда и Касиопея, за Кастор и Полукс. Но най-много й харесваше Хеспер, ярката светла звезда, която изгрява в западното небе, за да се сбогува със слънцето и да приветства идването на нощта. Представяше си я като нощно слънце, особено през пролетта, когато тя светеше толкова силно, че сенките на ябълковите дървета оживяваха тихи и тежки, като сенки на сенки.