Карамел с морска сол

Глава трийсет и трета

На дъската за специалитети — Възхитителният сладолед за кучета на Хепбърн

В четвъртък сутринта Имоджен вървеше по камъчетата на плажа в Кемп Таун, където бреговата ивица беше по-свободна и тя можеше да хвърля топката на Хепбърн, без върху нея да скачат стотина други, по-едри кучета. Облечена с джинси и избеляла тениска, с невчесана коса и без капчица грим, тя излезе от къщи, за да си проветри главата, след като си запази място за полета на 17 август, след седмица и половина. Не очакваше да види никой познат.

До самата вода с група курсисти обаче стоеше Фин. Показваше им как да се изправят на дъските, точно както беше показал и на нея преди няколко дни. Той демонстрира умело движението, а после курсистите от групата се опитаха да го повторят. Той я видя, преди тя да успее да се извърне.

— Имоджен — извика той, обръщайки гръб на групата.

Тя се усмихна и му махна, но инстинктивно ускори крачка. Не бяха разговаряли след срещата им в края на предната седмица и тя не знаеше какво да му каже.

Преди обаче да е направила и няколко крачки, Фин вече стоеше до нея върху каменистия плаж и нежно я хвана за ръка.

— Хей — каза той.

— Здравей — отвърна Имоджен, опитвайки се да изглежда спокойна. Хепбърн я гледаше въпросително с огромните си кръгли кафяви очи. „Харесвам този мъж — като че ли казваше той. — Защо се опитваш да му избягаш?“

— Май че си по средата на урок — отрони най-сетне Имоджен.

— О, не се тревожи за това — отвърна Фин. — Мисля, че ще им дойде добре да се поупражняват.

Имоджен погледна през рамото му и видя, че мъжете и жените продължаваха да се борят с дъските си, избухвайки в шумен кикот, когато отново падаха на земята.

— Може би си прав. — Тя се усмихна въпреки нервността си.

— Всичко наред ли е? — попита Фин. — Нещо много се умълча.

— Извинявай — каза тя, като се сети за всички съобщения и позвънявания, които игнорираше. — Седмицата беше напрегната.

— Виж, вероятно ще съжалявам за това — започна Фин и я погледна право в очите. — Но във всеки случай щях да играя с открити карти. Наистина те харесвам, Имоджен, и с теб се чувствах невероятно през последните няколко седмици. Затова не се отказвам. Не знам какво мислиш ти, но аз упорито не се отказвам. Така че — продължи той, — ако бях по-малко заблуден, определено щях да приема, че не те интересувам. Но истината е, че наистина искам да се срещнем отново.