Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Отпор [bg]
Отпор [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Отпор [bg]

Электронная книга - «Отпор [bg]». Краткое содержание книги:

Те се нуждаят един от друг, за да оцелеят… Кейти знае, че всичко се промени в нощта, в която луксианците дойдоха. Но това, което не може да разбере, е как Деймън застава на тяхна страна, след като те заплашват да изтрият от лицето на земята всяко човешко същество и всеки хибрид. Но линията между доброто и злото вече е толкова тънка, че все едно я няма. Деймън ще направи всичко, за да спаси тези, които обича. Дори това всичко да е предателство. Вече е почти невъзможно да различиш приятел от враг, а да стоиш и да гледаш отстрани как света се разпада, изобщо не е опция. Но, за да спасят приятелите си, и човечеството, те първо ще трябва да изгубят всичко.
1 ... 87 88 89 90 91 92 93 94 95 ... 113
Перейти на страницу:

Деймън ме дръпна за колана на дънките, но не каза нищо.

— Тя е права. Военните я издирват, но е малко вероятно да се отправи към Питърсбърг. Ще се свържа с Люк, за да го информирам как вървят нещата и да му кажа, че луксианците се крият в града заедно с Етан — продължи Арчър. — След това ще се свържем и с Лото, за да го уведомим къде да дойде най-напред.

Това беше разумно. Ако сведенията, с които Ди разполагаше, бяха верни, можеше да унищожим колонията и луксианците, но оставаха много основи, с които впоследствие трябваше да си уредим сметките.

Трепнах.

Да ги унищожим. Да си уредим сметките. Говорех като гангстер.

Или като Люк.

— Добре — рекох накрая. — Това вече е план.

Деймън ме тупна по задника.

— За тази работа ще ви трябва помощ — рече Хънтър и погледна Серина. — Но за нас пътят свършва тук.

Кимнах. Нуждаехме се от тяхната помощ, както и от всяка подкрепа, но да влезем в града с двама арумианци, означаваше да покажем скрития си коз.

— Не ни разбирайте погрешно — обади се Серина. — Искаме да ви помогнем, но…

— Както вече казах, аз имам врагове в правителството. Хората от Дедал може да са спрели работа, но аз не вярвам на никого, свързан с отдела. — Хънтър прегърна Серина. — И няма да допусна да я вземат отново на мушка.

— Напълно те разбирам — обяви Деймън и аз се учудих, че не последва саркастичен коментар.

Лор стана и отиде до шкаф, чиято врата все още беше на мястото си. Отвори я и пред очите ми се откри малък арсенал. Глокове висяха на куки, на стената бяха подпрени различен калибър пушки. Имаше и други пистолети, каквито досега не бях виждала.

— Майчице — промълвих аз.

— Май трябваше да ви кажа за този шкаф — каза той. — През годините натрупах солидна колекция. — Лор извади един пистолет и го подаде на Арчър. — Всички забравят, че тези оръжия покосяват смъртоносно не само луксианците, но и нас.

— Куршум в главата или в сърцето е фатален без значение от расата. — Хънтър се ухили доволно и ме полазиха тръпки. — Проблемът е, че арумианците и луксианците са доста бързи и е трудно да ги уцелиш там.

— Вече не. — Лор се усмихна зловещо.

— Майко мила — рече Арчър, докато разглеждаше странния пистолет. — Как се сдоби с това оръжие?

— Имам си начини — подсмихна се самодоволно Лор.

Арчър поклати глава.

— Така и не ги одобриха за широка употреба. Дедал разполагаха с тези пистолети, но не предполагах, че ще видя такъв и извън отдела.

Деймън отдръпна ръката си.

— Какво му е специалното?

— Проектиран е за луксианци. Но не е импулсно оръжие. — Арчър също се ухили злокобно. — Пистолетът работи с патрони, които са заредени със същия материал, с който се заредени и импулсните оръжия. Но това не е МНМ.

— МНМ? — попита Ди.

— Мъртъв На Място — обясни той. — Но ако уцелиш луксианец, хибрид или основа, където и да е с тази играчка, го поваляш на мига. Особено ако куршумът заседне в тялото или не успеят да го извадят бързо. Смъртта обаче настъпва бавно и затова пистолетите не бяха одобрени.

— Та това е изтезание. — Повдигна ми се.

— Да, но с този пистолет не е нужно да се прицелваш точно. Пак трябва да си бърз, но вместо да хабиш енергия и да призоваваш Извора, оръжието ще ти свърши същата работа. — Арчър приличаше на дете, което току-що е получило любимата си играчка. — Даже и по-добра.

— Всички ще вземете по един — рече Лор. — Да не кажете, че не съм се погрижил за вас. Очаквам картички за всяка Коледа. С благодарности.

Усмихнах се и взех един от пистолетите, доста по-опасен от обикновените — опитах се да привикна с тежестта му.

Държах пистолет. Отново.

Сега вече наистина се чувствах като гангстер.

* * *

Върнахме се на верандата, Деймън седна на най-горното стъпало с широко разтворени крака. Настаних се между тях и леко се обърнах, за да виждам лицето му на чезнещата слънчева светлина.

Отначало седяхме в мълчание. Той си играеше с косата ми, навиваше дългите кичури на пръста си и ме галеше с краищата им по лицето. Не знаех каква беше тази мания да ме докосва с косата ми, с химикалки, моливи и каквото му паднеше, но нямах нищо против. Имаше нещо успокояващо в това. Оставих го да прави каквото иска — скоро трябваше да потеглим.

1 ... 87 88 89 90 91 92 93 94 95 ... 113
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)