Харон: Дракон на прага

— Никой ли не се свърза с теб?

— Свърза се. В Бурже.

— Кой?

— Ятек Мора.

Професионалистът в главата ми мислено потри ръце. Е, вече стигнахме до най-важното.

— Кога стана това?

— Само два дни след като кацнахме.

— Два дни! Но нали прекарахме там цели пет месеца, преди той да се появи!

— Обучаваше ме как да използвам уа, докато ти постепенно затъна в работата си. Отначало идваше почти всеки ден, после само проверяваше докъде съм стигнала с упражненията.

— Попита ли го каква задача е предвидил за теб?

— Пожелах да науча дали изобщо ще ми постави задача. Отвърна ми, че това ще стане по-късно, засега трябвало да овладея силата.

— И ти не прояви любопитство?

— Не обсъждам заповеди.

— Значи онази сутрин още не знаеше какво да правиш?

— Така е. Опитах се да поговоря с Мора, но той нареди да не му досаждам. Не съм получила ясни и недвусмислени заповеди.

— Никога не си се присъединявала към култа, нали?

— Не съм. Постарах се да проникна сред поклонниците на Разрушителя, но не ме допуснаха. Никой дори не признаваше, че има такова нещо в Бурже, доста добре се прикриваха. Разбира се, не беше трудно да науча къде си правят сбирките и кой участва, но още се упражнявах и нямах желание да се изправя срещу много по-могъщ маг.

Кимах разсеяно. Колкото и идиотски да звучеше, надушвах правдивостта в думите й, но не всичко се връзваше. По дяволите, знаеше ли Корил или не? Ами Корман? За Мора вече нямаше съмнение. Трябваха ми още данни, и то веднага!

— Кира, за кого работиш в момента? На чии заповеди си длъжна да се подчиняваш?

Тя прозря скрития смисъл във въпроса ми.

— Положението на Харон е объркано, затова изчаквам и наблюдавам чрез Зала. И тук също като у дома има враждуващи групи сред Братството, ала преди поне знаех на чия страна съм. Матузе е свалила от власт Корил, който е бил един от моите господари. Сега управлява планетата, но не се знае докога. Ако погледнем трезво, трябва да служа на него. В убежището му съм, а нямам заповеди от Мора и едва ли ще ги получа тепърва. Ако не застана на страната на Владетеля Корил срещу Матузе, ще бъда убита. Логиката налага да му служа.

Разсъжденията й бяха толкова безчувствени, че неволно потръпнах. Сблъсках се с противник, напълно лишен от убеждения и дори от преданост. За нея беше все едно.

Налагаше се да поприказвам с Корил.