Профил на убиец [bg]

— И още не си — отвърна Ема. — За тази цел трябва да са тук собствениците. Трябва да ги вържеш, да ги удариш с дръжката на пистолета. Това е обикновено влизане с взлом.

— Стига с тия глупости — скара им се Норман. Той затвори задната врата и се запъти към хладилника.

— Да не си гладен?

Норман затрака с някакви бутилки, потърси на лавиците, после отвори фризера.

— Намерих нещо. — Той извади две шепи заскрежени пачки.

— Господи, Норман, колко си бърз. И преди трябва да си вършил такива неща.

Ема прибра парите в белия найлонов чувал за боклук, който носеше със себе си.

— Но това не може да е всичко. Божичко, тук няма трийсет-четирийсет хиляди.

Дженифър излезе от задната спалня. Носеше кафявата чанта с емблемата на гимназията в Южен Маями. Тя я обърна и я разклати.

— Празна е. Нали не мислите, че вече са ги изхарчили?

— За какво? За плажно масло ли?

— Някъде тук са — каза Норман.

Той повдигна ръба на дивана, надникна отдолу и с трясък го пусна на пода.

— Спокойно, Норман. Не бива да подплашим нечий скапан сеизмограф.

Ема отиде в предната спалня, остави автомата на скрина и претърси гардероба, под леглото, под матрака, в банята, във всички чекмеджета.

— Открих ги! — извика от кухнята Норман.

Тя взе автомата и на излизане от спалнята се блъсна в стареца.

Шестдесетина-седемдесетгодишен, с хлътнали гърди и сива коса. Широки жълти сърфистки шорти и авиаторски слънчеви очила.

— Здрасти — поздрави той. — Изглеждам ли ти модерен в новите си дрехи?

Ема насочи автомата към него и бавно заотстъпва назад.

Старецът затвори предната врата и спусна резето. После повдигна крак и изтупа босото си стъпало.

— Проклет пясък — каза старецът. — Влиза в чаршафите, не можеш да спиш.

Той вдигна другия си крак, изчисти го и влезе покрай Ема в кухнята.

Норман слизаше от печката с кошница в ръце. По начина, по който я държеше, Ема можеше да прецени, че е тежка. Дженифър стоеше на прага на другата спалня с револвера в дясната си ръка. Беше зяпнала.

— Не мърдай, смотаняко — нареди Ема, ала старецът като че ли не я чу.

Той спря да разгледа пистолета, който Норман бе оставил на плота. Свали си очилата и ги хвърли до оръжието.

— Хубав пистолет. Твой ли е?

Норман кимна и погледна Ема, за да види как да реагира.

— Не мърдай, по дяволите — повтори тя. — Последно предупреждение.

Старецът се приближи до Норман, постави ръка върху ръба на кошницата, наклони я напред и надникна вътре.

— Леле! — ахна той. — Тук е фрашкано с мангизи.