Вторият периметър [bg]

Лок се наведе, хвана лявата й ръка и рязко я дръпна.

— Ти вземе душ! — изкрещя той и я побутна към вратата. — Веднага!

Душ. Това звучи много добре, замаяно си помисли Ема.

— Ти мърда по-бързо! — блъсна я към вратата Лок.

Блъскането й се отрази добре, придвижването по коридора — също. Мъглата в съзнанието й бавно започна да се разсейва.

Великанът зад гърба й каза нещо на китайски.

— Ще ни докараш беля — бяха думите му, предназначени за Лок. — Ли Мей каза да не излиза от стаята.

— Ще правя каквото си искам! Ли Мей е една арогантна кучка и нищо повече! — отсече Лок, после извърна глава и се ухили. — Можеш да гледаш, братовчеде! Така ще разбереш какво да правиш, когато ти дойде редът!

— Няма да я пипна! — поклати глава Бао.

Лок отново блъсна Ема в гърба и изкрещя на английски:

— Ти мърда по-бързо!

Стигнаха до банята. Лок я бутна вътре. Нерешително сбърчил чело, Бао ги наблюдаваше от коридора.

— Сваля дрехите! — заповяда Лок.

— Какво? — замаяна промълви Ема.

Онзи я перна по врата — съвсем леко, колкото да привлече вниманието й.

— Ти сваля дрехите, защото взема душ!

Ема кимна и започна да разкопчава блузката, която не беше събличала цяла седмица. В един момент осъзна, че вратата на банята е отворена, и протегна ръка към топката на бравата.

— Не! — кресна Лок. — Врата остава така!

— Добре — кротко отвърна Ема и усети с облекчение как съзнанието й започва да функционира. Най-после! Продължи да разкопчава блузката си.

— По-бързо! — заповяда Лок.

— Добре — кимна Ема, но продължи със същото темпо. Свали блузката, огледа малката баня и спря очи върху Лок. По-скоро върху гадно похотливата му усмивка. Очите й се плъзнаха надолу и спряха върху кобура, увиснал под мишницата му. Вероятно и гигантът в коридора беше въоръжен, но пистолетът му не се виждаше. Отново огледа банята. Не откри нищо, което би могла да използва като оръжие. Нищо, което да й даде някакво предимство.

Приключила с блузката, тя отново се обърна към Лок. Този път в очите й имаше открито предизвикателство.

— Искам да остана сама.

Изрече думите бавно, но много по-ясно от преди. Скованите й устни се движеха по-леко, мислите й течаха далеч по-свързано — разбира се, доколкото й позволяваше липсата на сън в продължение на дни.

— Ти затваря уста и взема душ! — заповяда Лок.