Джак и Джил [bg]

— Не. Позвъни около десетина пъти между осем и половина и десет. Оттогава нито един повече. Чувах как някой диша по линията, Алекс. Едва не си изхабих свирката по него.

Нана си държеше една сребърна съдийска свирка до телефона. Това бе собственото й решение на въпроса с обажданията на разни психопати. Този път почти ми се прииска да бе счупила проклетата свирка от надуване.

— Отивам да си легна — каза тя тихо и въздъхна едва чуто. За пръв път изглеждаше на толкова години на колкото си и беше. — След като и двамата вече сте тук.

Докато се изправяше от скърцащия кухненски стол, на лицето й се изписа напрежение. Първо отиде при Сампсън. Наведе се мъничко и го целуна по бузата.

— Лека нощ, Нана — прошепна той. — Няма за какво да се тревожиш. Ще се погрижим за всичко лошо, както изглежда в момента.

— Джон, Джон — порица го тя нежно. — Тревогата наоколо е твърде много, знаем го и двамата. Нали така?

После дойде при мен и ме целуна.

— Лека нощ, Алекс. Радвам се, че вече си си у дома. Този убиец, дето дебне в квартала, ме тревожи ужасно. Лошо. Много лошо. Моля те, довери се на чувството ми за този.

Задържах в прегръдките си крехкото й тяло за няколко мига и почувствах как гневът започва да се трупа в мен. Притисках я в обятията си и мислех колко ужасно бе това, за което намекваше тя, това въплъщение на злото, което ме следваше у дома. Никой, който е с всичкия си, не тръгва да преследва семейството на ченге. Само дето аз не смятах, че убиецът е с всичкия си.

— Лека нощ, Нана. Благодаря ти, че си тук с нас — прошепнах аз, опрял лице в бузата й, и усетих пудрата й с ухание на люляк. — Разбирам какво имаш предвид. Съгласен съм с теб.

Когато тя излее от стаята, Сампсън поклати глава. После се усмихна.

— Силна както винаги, човече. Тя наистина е нещо друго. Въпреки това я обичам. Обичам баба ти.

— Аз също. През повечето време.

Бях се вторачил в лампата, която висеше от тавана, мъчейки се да се съсредоточа върху един факт, който проумявах ясно — също както лампите, електричеството, корнизите. Никой не може да разбере истински един убиец психопат. Те са като извънземни, буквално.

За първи път в живота си бях почти безсловесен. Чувствах се унизен, невероятно гневен и уплашен за семейството си. Може би тези телефонни обаждания не означаваха нищо, но не бях сигурен.

Взех две бири от хладилника и отворих по една за двама ни. Имах нужда да поговорим със Сампсън. Цял ден не беше останал един свободен миг.

— Страхува се за децата. Това я кара да се наежва. Да си показва ноктите — каза накрая Сампсън, после отпи една голяма глътка бира.

— Остри нокти — успях да пусна една полуусмивка, въпреки обстоятелствата и изтощението ми.

Известно време останахме заслушани в тишината, обгърнала къщата ни на Пета улица. Накрая тя бе прекъсната от познатото монотонно бучене в тръбите на парното. Надигнахме бутилките бира. Повече нямаше натрапчиви телефонни обаждания. Може би свирката на Нана не беше чак толкова лоша идея.