Тропика на Рака

О, да, тези мисли са плод на разходките в дъжда, след две хиляди години християнство. Сега поне птиците са добре обезпечени, а също и котките, и кучетата. Всеки път, когато минавам край прозорчето на портиерката и усещам тежките ледени стрели на нейния поглед, изпитвам безумното желание да удуша всички съществуващи птици по света. На дъното на всяко замръзнало сърце има една-две капки любов — достатъчно, за да нахрани птиците.

Все пак какво несъответствие има между идеи и начин на живот — това не излиза от главата ми. Изместването е постоянно, макар да опитваме да покрием и двете с едно пъстро чергило. То не помага. Идеите трябва да бъдат съчетани с действие. Ако в тях няма секс и жизненост, няма и действие. Идеите са свързани с живота: чернодробни идеи, бъбречни идеи, далечни идеи, идеи на цепнатините и т.н. Ако ставаше дума само за една идея, Коперник би разбил съществуващия макрокосмос, а Колумб щеше да заседне в Саргасово море. Естетиката на идеята подхранва саксии, а саксиите ги слагаме на перваза на прозореца. Но какъв е смисълът да слагаш саксии на външния перваз, ако няма слънце и дъжд?

Филмор е пълен с идеи за златото. Нарича ги „митос“ на златото. Аз харесвам „митоса“, харесвам и идеята за златото, но не съм твърде завладян от тази тема и не виждам защо трябва да правим саксии, пък били те и от злато. Той ми разказва, че французите съхраняват златото си в херметично затворени камери под земята. Казва ми, че едно влакче се движи сред подземните хранилища и коридори. Тази идея извънредно много ми харесва. Абсолютна, непрекъсната тъмнина, в която златото спокойно дреме при температура 17 и четвърт градуса по Целзий. Казва, че цяла армия може да работи там долу 46 дни и 37 часа и пак няма да успее да преброи всичкото злато, заровено под Френската национална банка, и че съществува резерв от златни зъби, гривни, венчални халки и пр. А също достатъчно хранителни запаси за осемдесет дни. А върху купчината злато и едно езеро, за да устои на ударната вълна на мощните взривни вещества. Златото, казва той, има тенденцията да става все по-невидимо и по-невидимо, да се превръща в мит, и да престава със злоупотребите. Отлично! Интересно, какво ли ще стане със света, когато се отклоним от златния критерий за идеите, облеклото, морала и пр. Златният критерий за любовта!