Смъртта на магьосника
- Автор: Догерти Пол
- Серия: hugh corbett #14
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Еднорог»
- ISBN: 978-954-365-013-2
- Переводчик: Ива Дончева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Смъртта на магьосника». Краткое содержание книги:
Болингбрук изготви и преписа доклад, в който дьо Краон, Сансон и Корбет набързо обобщиха състоялата се среща за писанията на брат Роджър и заключенията, до които бяха достигнали. Корбет и дьо Краон подписаха документа, сър Едмънд влезе в ролята на свидетел, а после документът бе скрепен с печатите на двете кралства. След като се поклониха се и стиснаха ръце в уверение за вечно приятелство, представителите на Франция и Англия се разделиха. Щом дьо Краон излезе, Корбет се отпусна на стола и подпря глава на ръцете си.
— Намислил е нещо — измърмори неодобрително сър Едмънд. — Личи си.
— Намислил ли? — намеси се Болингбрук. — Мисля, че вече е постигнал онова, за което дойде. Откри какво знаем ние за писанията на брат Роджър, а именно същото, което и той знае, че Secretus Secretorum е написана на непознат език и един Бог знае дали някога ще бъде преведена. И което е по-важно — Болингбрук вдигна бокала си и тропна с него по масата, — трима магистри от университета в Париж станаха жертва на злополуки. Филип се отърва от тези, които го критикуваха, и изпрати предупреждение към останалите. Сър Хю — Болингбрук стана от стола, — не съм съвсем сигурен дали искам да ям от гозбите му и да пия от виното му.
— Ще го сториш — Корбет му се усмихна в отговор, — просто защото трябва.
Болингбрук се поклони саркастично и излезе от залата, като остави Корбет и Ранулф със сър Едмънд.
— Е, значи няма нищо тайно в документа, намерен у мистрес Фейнър? — сър Едмънд цъкна с език. — Просто любезният мосю дьо Краон е планирал изненада за нас.
— Да, смятам, че е планирал изненада — Корбет стана на крака. — Ще ми се да знаех каква е. Сър Едмънд, ще приготвим конете си, трябва да се възползваме от дневната светлина.
Малко по-късно, бодър и нащрек, Корбет поведе своята свита и тази на дьо Краон по моста над крепостния ров, а оттам — по пътеката, водеща в гората. Слънцето грееше по-силно, небето светеше в синьо и бяло и въпреки че беше късно следобед, местността сияеше под балдахина си от бял сняг, който сега се топеше и ледената корица по него се чупеше. Дьо Краон бъбреше весело, разказваше, че е проучил Корф и околностите много подробно, преди да дойде в Англия, как тук всичко му напомняло много за Нормандия, особено на полята, ливадите и горите около Булон. Корбет го слушаше с половин ухо. Въпреки промяната на времето и съзнанието, че срещата му с дьо Краон клони към своя край, той изпитваше дълбоко безпокойство, едно напрежение, което стягаше мускулите на гърба и бедрата му като на участник в турнир, който се подготвя да излезе на арената и се пита какви ли опасности ще му донесе двубоят. Спря в началото на гората, защото погледът му бе привлечен от чернеещо петно изгоряла земя, камара овъглени клони и съчки.
— Това ще е от пожара онази нощ — отбеляза прислужникът на сър Едмънд, който ги придружаваше. — Били са странници. От бойниците често можеш да видиш как такива огньове мъждукат в гората.
Докато навлизаха между дърветата, дьо Краон продължи да приказва, разпитвайки прислужника за ловните правила и сезона на елените и дали има глигани в гората. Неспирното дърдорене на французина дразнеше силно Корбет и той много се зарадва, когато дьо Краон дръпна юздите и свика войниците си:
— Вървете пред нас — нареди той. — Сър Хю, ти спомена разбойници?
— Те не представляват заплаха — успокои го Корбет.
— Няма значение, няма значение — махна с ръка дьо Краон, — по-добре да бъдем предпазливи, отколкото после да съжаляваме. Следвайте пътеката — нареди той на войниците си, — но не отивайте по-далеч от странноприемницата.
Началникът на стражата отговори неохотно на френски. Гласът на дьо Краон прозвуча остро. Войникът обърна коня си, заби шпори и се понесе в галоп към дърветата.
— Стига да се придържа към пътеката — промърмори дьо Краон, — ще бъде в безопасност.