Вещицата
- Автор: Додд Кристина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещицата». Краткое содержание книги:
Къде е била досега? Слуховете за лейди Алана — красивата и тайнствена наследница на имението Фионауей кръстосват страната. Излязла от анонимност, тя намира любимото си владение управлявано от опасно привлекателен ангричанин.
Налагаше се да отиде. Иън не беше незаконородено дете на жена — воден дух, заченала от Лезли при случайна среща на скалите. Той беше законороден, създаден от двама души, които поне за кратко са се обичали.
Вече се бе сблъскала с решимостта на Иън, когато й забрани да плува до пещерата. Независимо от твърденията му, че не я обича, той бе готов да се отрече от документите, узаконяващи неговото рождение, само от загриженост за нея. Готов бе да загуби Фионауей. Да се прости със своята най-съкровена мечта.
— Приливът настъпва — господин Луис кимна към океана, — но скоро ще има отлив, пък и бурята причини силно вълнение.
Беше рисковано да се плува в такъв момент. Загледа се към надвисналата скала, която криеше входа на пещерата. Бурята отмина наистина, но все още оказваше въздействие върху океана и вълните се разбиваха със силен грохот в брега. За да се чуват, Алана и господин Луис трябваше почти да викат. Водата бе изхвърлила дървени парчета и миди. Не всички морски обитатели имаха късмета да преживеят стихията. Ако късметът й изневереше, и тя щеше да свърши като тях.
После, за пръв път откакто Алана се помнеше, господин Луис свали шапката си. Късите му коси, остри и лъскави като козина на тюлен, щръкнаха. Залязващото слънце огря бръчките по лицето му. Този възрастен мъж явно бе изморен от продължителните усилия да се грижи за хората от енорията и да опазва ненакърнимостта на съюза.
— Ще ми се да можех да дойда с теб, но по-скоро ще ти бъда в тежест, отколкото в помощ.
Звучеше така, сякаш се опитва да убеди сам себе си.
— Ще се справя — увери го Алана. Трябваше да го направи! Бързо свали ботите и чорапите и ги остави на сухия камък. Докато пускаше огърлицата в една от ботите, усети студения пясък с босите си крака. — Нямам намаслена кожа, за да увия сватбеното свидетелство.
Господин Луис се изправи и затършува из расото си. Накрая измъкна една кожена торбичка.
— Хрумна ми, че може да ни потрябва. Вътре съм сложил твоето брачно свидетелство.
— Бил си сигурен, че ще отида, така ли?
Пое торбичката, усмихна му се и му направи знак да се обърне.
Той го стори, промърморвайки:
— Молех се на Бога да го направиш.
Алана свали широкия платнен колан и привърза полите си. Не подобаваше много за дама, но същото важеше и за любимия й начин на плуване — съвършено гола.
— Ще се моля на Бога да се завърнеш жива и здрава.
— Прибави една и от мое име. — Леко докосна рамото му. — Ти винаги си ме учил да се моля така, сякаш всичко зависи от Господ, и да се трудя така, сякаш всичко зависи от мен. Ще се върна, господин Луис. Не се притеснявай.
Докато Алана се потапяше, господин Луис прошепна:
— Да, момичето ми, и сега ще последвам собствения си съвет.
Глава 29
Иън крачеше през гората към черквата. Бурята бе стихнала. Слънцето огряваше клоните с последните си лъчи, преди да залезе. По земята се сипеха листа. Долавяше как в далечината морето нашепва името му, като че ли му е родител.
Но съзнанието му бе заето изцяло от Алана. Когато се събуди и откри, че я няма, го обзеха мрачни предчувствия и реши да я намери и да я върне. Дали не му се сърдеше заради откровението, че не може да я обича? — Дали не е избягала някъде да ближе раните си? Или по-лошо — дали не се бе вбесила от загубата на скъпоценното си имение Фионауей?
А може би е отскочила до черквата да поговори с господин Луис? Къде другаде ще отиде? Очевидно не би се завърнала във Фионауей. Там никой нямаше да я посрещне с радост.
Тя е млада и той й прощаваше, но беше добре да й даде да разбере, че нещата, които се случват между съпруг и съпруга, не бива да се изнасят извън семейството, дори не и пред пастора, комуто тя имаше такова доверие. Щеше да й го обясни. Алана щеше да се подчини. После ще отидат да изживеят живота си другаде… и той ще направи всичко, което е по силите му, за да я възмезди за загубата на Фионауей.
Да я възмезди за загубата на Фионауей. Идеше му да завие от яд при тази мисъл. Как ще я възмезди за подобна загуба? Какво да й даде в замяна? Градската му къща в Лондон е студена и мрачна. Там нямаше никакви домашни любимци и едва различаваше прислужниците.
Не беше като във Фионауей, където хората го посрещаха, сякаш разбираха терзанията на душата му; където познаваше всеки камък; където една жена твърдеше, че го обича и успяваше само с думи да създаде илюзията за топлина и безопасност, предназначени единствено за него.
Не обръщаше внимание как калта от бурята, която самият той предизвика, се лепи по ботушите му, а неспокойният бриз роши косите му. Всичките му мисли се въртяха около Алана.