Отново и отново

— Той дори не подозира, че всичко беше организирано от нас — заговори Хъркимър; — Не знае, че още от самото начало манипулирахме с него, нито пък че именно ние изпратихме преди години Бъстър да подготви убежище, като предвиждахме колко необходимо ще му бъде то един ден.

— Хъркимър — прошепна Ева. — Хъркимър…

Гласът й пресекваше от вълнение.

— Той ме помоли да го придружа, Хъркимър. Каза, че имал нужда от мен. А аз не можех да се съглася. Нито пък да му обясня защо.

Стоеше с вдигната глава, загледана в мъничката огнена точка, полетяла към Космоса.

— Трябваше да му внушим — продължи Ева, — че е помогнал и на хората, и някои от тях са вярвали в него.

Хъркимър кимна.

— Не можеше да се направи друго, Ева. Просто трябваше да постъпиш така. Толкова много получихме от него. Не можеше да му отнемем всичко.

Тя покри лице с ръце и остана да стои така, една жена-андроид с разкъсано от скръб сърце.