Досието O.D.E.S.S.A.
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Досието O.D.E.S.S.A.». Краткое содержание книги:
— Получихте ли камата си?
— Да, хер доктор. Лично от ръцете на началника.
— Какво пишеше на нея?
— „Кръв и чест“, хер доктор.
— Какъв вид подготовка преминахте в Дахау?
— Пълна военна подготовка, господине. Освен това и политическа подготовка, която допълни познанията ни от „Хитлерюгенд“.
— А песните научихте ли?
— Да, хер доктор.
— От кой сборник с маршове е извадена песента „Хорст Весел“?
— От „Време е народът да се бори“, хер доктор.
— Къде се намира школата в Дахау?
— На петнайсет километра северно от Мюнхен и на пет километра от едноименния концлагер.
— Каква беше униформата ви?
— Сивозелена куртка и бричове, ботуши, черни петлици, на лявата от тях отличителните знаци, черен колан със стоманена катарама.
— Имаше ли нещо написано върху катарамата?
— В средата имаше пречупен кръст, а около него думите „Верността е моята чест“.
Адвокатът стана и се протегна. После запали една пура и бавно пристъпи към прозореца.
— Сега ще поговорим за лагера Флосенбург, старши сержант Колб. Къде се намираше той?
— На границата между Бавария и Тюрингия, хер доктор.
— Кога е започнал да функционира?
— През 1934-та, хер доктор. Един от първите лагери за всички свине, които са били срещу Фюрера.
— Колко беше голям?
— По мое време беше триста на триста метра, хер доктор. Имаше деветнайсет вишки, въоръжени с леки и тежки картечници. Плацът му беше с размери сто и двайсет на сто и четирийсет метра. Господи, как добре се забавлявахме там с онези еврейчета…
— Не се отклонявайте! — рязко му заповяда адвокатът. — Какви сгради имаше в лагера?
— Двайсет и четири бараки, кухня за лагеристите, караулно, лечебница и разни работилници.
— А за охраната?
— Две бараки, магазин и лавка.
— Как се освобождавахте от телата на мъртвите?
— Извън оградата действаше малък крематориум. Беше свързан с лагера посредством подземен тунел.
— Каква беше основната трудова дейност на лагеристите?
— Раздробяваха скали в кариерата, хер доктор. Тя също беше оттатък оградата, имаше си собствено телено ограждение и собствени вишки.
— Колко души имаше в лагера в края на 1944-та?
— О, не бяха повече от шестнайсет хиляди, хер доктор.
— Къде беше канцеларията на коменданта?
— Извън лагера, хер доктор. На едно ниско хълмче, от лагера се виждаше като на длан.
— Избройте ми имената на последните коменданти!
— Двама са служили там още преди моето пристигане, хер доктор. Първият е майорът от СС Карл Кюнстлер, заменен по-късно от капитан Карл Фритч. А последен комендант беше подполковникът от СС Макс Кьогел.
— Кой беше номерът на политическия отдел?
— Втори отдел, хер доктор.
— Къде се намираше той?
— В блока на управата.
— Какви функции изпълняваше?
— Изпълняваше заповеди на Берлин за специално отношение към някои лагеристи, хер доктор.
— На такова отношение ли се радваха Канарис и останалите заговорници?
— Да, господине. За тях имаше специални инструкции.
— Кога изпълнихте тези инструкции?
— На двайсети април 1945 година, хер доктор. Американците бързо настъпваха в Бавария и ние получихме заповед да ги ликвидираме. За целта от нас беше излъчена специална група. Тогава тъкмо бях произведен старши сержант — преди си бях редник. Заповядаха ми да командвам групата, която трябваше да екзекутира Канарис и още пет души заедно с него. След това погребална команда от лагеристи ги погребаха. Сред тези юди е бил и този Хартщайн, проклет да бъде! След това се заехме да горим лагерната архива. Два дни по-късно получихме заповед да строим всички лагеристи и да ги поведем на север. По пътя разбрахме, че Фюрерът се е самоубил. Тогава офицерите ни зарязаха, хер доктор. А затворниците почнаха да бягат в гората. Ние, сержантите, успяхме да застреляме няколко от тях, но вече стана ясно, че няма никакъв смисъл да продължаваме похода. Янките бяха навсякъде…
— Един последен въпрос за лагера, старши сержант. Какво виждахте, когато вдигнехте глави, независимо в коя точка на лагера се намирахте?
— Небето — учудено отвърна Милер.
— Глупак! Какво виждахте на хоризонта?
— О, вие говорите за онзи разрушен замък на хълма, нали?
Адвокатът кимна и се усмихна.
— Четиринайсети век — поясни той. — Добре, Колб, вие наистина сте били във Флосенбург. А сега ми разкажете как избягахте.
— Всичко стана по време на онзи поход, хер доктор. Пръснахме се като пилци. Аз се натъкнах на войник, който се моташе из нивите, фраснах го по главата и му взех униформата. След два дни ме пипнаха янките. Изкарах две години в лагер за военнопленници, като през цялото време твърдях, че съм най-обикновен войник. Знаете какви бяха времената, хер доктор… Носеха се слухове, че янките разстрелват всеки есесовец, когото успеят да пипнат… Затуй твърдях, че съм от армията.