Нежен вихър
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежен вихър». Краткое содержание книги:
Лукас Холт трябва да се сдобие със съпруга — каквато и да е — иначе не би могъл да унищожи най-омразния си враг. Госпожицата от Изток е съвсем подходяща за целта. Но пламналата изпепеляваща страст усложнява плановете им.
Това бе повече, отколкото се изискваше от една млада жена да понесе. Беше чакала цяла година този мъж да се появи отново в живота й — цяла година бе мечтала за него и точно когато откри, че я обича толкова силно, колкото и тя, баща й развали всичко. Бе изпратил двама здравеняци да им съобщят, че трябва да се явят в къщата на семейство Хамонд незабавно. Шарис гневно изгледа Слейд.
— Как седиш така спокойно? Не си ли поне малко ядосан?
Слейд се усмихна на бурната й реакция.
— Не пристигнаха в подходящ момент, но очаквах появата им. Знаех, че баща ти ще предприеме нещо. Прекалено лесно прие факта, че те отвеждам. Сигурно се е тревожил за теб.
— Но…
— След като се убеди, че си наред, ще намерим начин да останем сами.
— Обещаваш ли?
Той се засмя, очарован от искреността й.
— Ела тук. — Той я изтегли в скута си. — Не мога да те любя в момента — прошепна той, — но поне мога да те докосвам. Ще се смутиш ли, ако те целунат в открита карета?
— Хайде да видим? — Тя се засмя и обви врата му с ръце, а устните му се впиха в нейните.
Слейд прекъсна целувката, докато все още беше в състояние да го стори, и дълбоко пое дъх. Беше я настанил отново на седалката срещу себе си.
— Идеята не се оказа особено добра, Шарис.
Тя се усмихна, заради неудобството, което му причини. Той вече не бе така спокоен. В очите му играеха пламъчета. Тя въздъхна и мислено се помоли конете да ускорят ход.
Опита се да се разсее, за да спре лудото биене на сърцето си.
— Не знам дали искам да живееш в Ню Йорк, Слейд. Има толкова красиви жени, че…
Той поклати глава.
— Кога ще приемеш факта, че няма друга толкова красива като теб?
Тя засия от удоволствие.
— Тук ли да останем да живеем?
— Засега, макар да съм привързан към запада. Мислех да разработя друго ранчо за коне, но този път сериозно. Какво ще кажеш да прекарваме половината година тук, а половината — на запад? Разбира се, този път няма да се занимаваш с чистенето и готвенето.
— Мисля, че ще ми допадне… ако склониш да ми купиш двуколка.
— Поне една двуколка мога да осигуря. Между другото — какво прави Чарли?
Тя се засмя.
— Вече не ме ревнува, ако това имаш предвид. Има си собствено семейство.
— Той може да не ревнува, но аз ужасно го ревнувах, като го гледах сгушен в скута ти, постоянно да го милваш и галиш. Представа нямаш колко пъти бях готов да съм на негово място.
Щом пристигнаха, двамата здравеняци, които пътуваха отпред, скочиха, за да ги придружат до къщата. Едва влязоха в антрето и Слейд заби юмрук в челюстта на единия, после нанесе удар в корема на втория. Още два бързи удара и мъжагите бяха проснати на мраморния под.
— Какво, по дявол…
Шарис се обърна към баща си, който не откъсваше очи от Слейд. Слейд небрежно оправи дрехите си и каза:
— Само за да се убедите, че съм тук, не защото вие така сте наредили, господин Хамонд.
Шарис нервно се изсмя.
— Ех, да беше направил това, когато дойдоха в хотела.
Отиде при Слейд и го прегърна. Загледа се в него и усети как го желае. Отдръпна се, преди да забрави къде се намира.
— Беше доста грубо от твоя страна да нарушиш медения ни месец, татко, но разбирам загрижеността ти за мен. Ето, виждаш, че съм добре. — На Слейд прошепна: — Чакам те в стаята си. Този път няма да се наложи да разбиваш вратата.
Изтича нагоре по стълбите, като остави двамата мъже насаме. Слейд се изненада, че Маркус не е особено недоволен. Щеше да бъде смаян, ако знаеше колко щастлив всъщност бе той. Най-после се бе сдобил със зет, комуто можеше да прехвърли делата си, и който бе в състояние да се оправя с Шарис. Ако не Слейд, то някой от великолепните синове, с които непременно щеше да се сдобие, щеше да управлява неговата империята. Не се съмняваше, че Слейд ще има синове, много синове. А Маркус бе достатъчно упорит, за да живее дълго и сам да подготви внуците си.
— Още ли имате някакви съмнения, господин Хамонд? — попита Слейд простичко.
Маркус се засмя.
— Нито едно, момчето ми. Нито едно. И тъй като съпругата ти те чака горе, ще отложим разговора за по-късно. Съгласен ли си?
Слейд се успокои, а зеленикавожълтите му очи засияха.
— Смятам, че така е най-добре.
Шарис се изтегна на леглото, а очите й бяха потъмнели от страст. Устните й горяха от ненаситните целувки на Слейд, но паренето й бе приятно и тя жадно очакваше още. Той я гледаше, докато се събличаше, и тя усети как сърцето й трепна. Пред нея не бе чаровният Лукас. Силата на Слейд я изпълваше с вълнение, граничещо със страх.
Започна да сваля роклята си, но Слейд я спря. Излегна се до нея, а гърленият му глас бе настойчив, когато я помоли: