Огледален танц

Грегор се намръщи и известно време също мълча. По дяволите, мълча цяла вечност.

— На мен ми се струва, Марк, че подценяваш силите си. Ти си изпитан в бой и си доказал физическа смелост. Инициативен си и си много дързък. Не ти липсва ум, макар понякога да ти липсва информация. Всичко това е добър старт за качествата, необходими за един граф. Някой ден.

— Никой ден. Не искам да бъда граф на Бараяр — заяви категорично Марк.

— Това би могло да бъде първата стъпка в моята схема — подхвърли Грегор и се усмихна леко.

— Не! Това е дори по-лошо. Те ще ме изядат жив. Скалпът ми ще отиде в колекцията долу.

— Много е възможно. — Усмивката на Грегор изчезна. — Често съм се питал къде ли ще отидат накрая частите от тялото ми. И въпреки това… разбирам, че само преди две години ги си бил определен да опиташ. Включително с графството на Арал.

— Имитация. Сега говорим за нещо истинско. Не за имитация. — „Аз съм просто имитация, не знаете ли?“ — Аз изучих само външните страни. Вътрешните дори не мога да си представя.

— Но ти виждаш — каза Грегор, — че всички започваме по този начин. С подражание. Ролята е образ, на който бавно придаваме истински живот.

— Превръщаме се в машина?

— Някои — да. Това е патологична версия на граф. Има няколко такива. Другите придобиват… по-човешки образ. Машината, ролята, после ръчно изработена протеза, която обслужва човека. И двата типа имат свои приложения за моите цели. Човек просто трябва да е сигурен в кой край на диапазона за самоизмама е онзи, когото има предвид.

Да. Графиня Корделия сигурно имаше пръст във възпитанието на този човек. Марк почувства присъствието й като фосфоресциращи стъпки в тъмнина.

— Какви са вашите цели?

Грегор вдигна рамене.

— Поддържане на мир. Предотвратяване на взаимното избиване на различните фракции. Да съм адски сигурен, че никой галактически нашественик няма вече да стъпи на бараярска земя. Да засиля икономическото развитие. Мирът е първото условие, когато възникнат икономически трудности. Моето царуване е необичайно благословено с оформянето на втория континент и разкриването на Серджияр за пълна колонизация. Заселването на Серджияр трябва да погълне излишната енергия на всички за няколко поколения. Напоследък изучавах различни колониални истории и се питах колко от допуснатите грешки можем да избегнем…

— Въпреки това не искам да бъда граф Воркосиган.

— Без Майлс ти всъщност нямаш избор.

— Глупости. — Поне той се надяваше, че са глупости. — Нали току-що казахте, че той е една заменяема част. Ако се наложи, можете да намерите някой също толкова добър. Иван например.

Грегор мрачно се усмихна.

— Признавам, че често съм използувал същия аргумент. Макар че в моя случай въпросът е за потомството. Лошите сънища със съдбата на моите телесни части са нищо в сравнение с онези, които имам относно бъдещето на евентуалните си деца. Аз няма да се оженя за някое благородно момиче Вор, чието родословно дърво се пресича с моето шестнайсет пъти през последните шест поколения. — Той изведнъж млъкна с извинителна гримаса. И все пак така се контролираше, та Марк допусна, че дори и този бегъл поглед върху мислите, които го вълнуват, служи на някаква цел или пък може да служи.

Заболя го главата. Без Майлс. Ако Майлс беше тук, всички тези бараярски дилеми щяха да си бъдат негови. И Марк щеше да е свободен да се изправи… пред собствените си дилеми. Неговите собствени демони, не онези, наложени му от други.

— Аз нямам такъв… дар. Талант. Интерес. Съдба. Това са неща, които не познавам. — Той потърка шията си.

— Цел? — каза Грегор.

— Да, това е думата. Графството не е моя цел.

Грегор замълча, но миг по-късно попита:

— Каква е твоята цел, Марк? Ако не е правителството или властта, или здравето — ти не спомена дори здравето.

— Достатъчно богатство, за да разруша Къща Барапутра, но засега това е недостъпно за мен. И освен това просто… не е същото. Не е решение на въпроса. Аз… аз… някои хора са канибали. Къща Барапутра, нейните клиенти… аз искам да спра канибалите. Струва си човек да се заеме с това. — Усети, че гласът му е станал прекалено висок и спря.

— С други думи… твоята цел е справедливостта. Или, ако мога да се изразя така, сигурността. Доста любопитен паралел с твоя, хм, прогенитор.