Маската на Локи [bg]

Гюрдин се помъчи да сграбчи задните крака на животното, надявайки се по такъв начин да го накара да изгуби равновесие, като същевременно се пазеше да не го ухапе. Дланите му бяха потни, а краката на кучето — метални и мокри от тресавището, което значително затрудняваше задачата му.

Ако можеше по някакъв начин да изтръгне задните крайници от гнездата им, задачата му щеше да се облекчи значително. Гюрдин опита да запъне пръсти в кабелите, обвиващи краката на кучето, но то се мяташе бясно и не му позволяваше. Всяко пето движение — явно така бе програмирано — се придружаваше от рязко извръщане на главата и щракване с челюсти към Гюрдин, което допълнително отклоняваше вниманието му.

— УСПОКОЙ СЕ! — кресна той през стиснати зъби.

Животното действително замръзна за миг със зейнала паст. Дали го беше чуло? Може би нещо вътре в него бе откликнало на командата? Гюрдин имаше усещането, че някакъв импулс, породен от пръстите му, бе прекъснал за кратко електрическите вериги на чудовището.

Той се опита да стисне по-здраво краката и да ги извърти навътре, но Итнейн използва този момент, за да затъкне отново приклада в челюстта на кучето. Движението му задейства нещо в програмата и бясното мятане, зъбене и хапане се възобнови.

Гюрдин и Итнейн бързо губеха сили, докато кучето несъмнено можеше да продължи така до сутринта. Останалите мъже ги бяха обкръжили в кръг и следяха почти безучастно схватката.

Освен един от тях — стрелецът.

Докато двамата мъже и кучето се въртяха в кръг, той извади втора ракета от сандъка, дръпна червената лентичка и изтегли ръчката на предпазителя. След това вдигна ракетата с две ръце над главата си и я блъсна в твърдата асфалтова повърхност само на няколко метра от тях.