Безсъние

— Разбира се.

— Аха. И така, привържениците на „Право на избор“ канят Сюзан Дей да дойде в града и да изнесе реч, за да им помогне да поведат война със защитниците на живота. Единственият проблем е, че последните не са имали възможността да регулират район 7 и хората от „Женска солидарност“ са знаели това. По дяволите, една от директорките им, Джун Холидей, е в Градския съвет. Тя и онази кучка Уийтън се плюели, когато се разминавали в коридора… Преразглеждането на въпроса с район 7 беше химера още от самото начало, защото всъщност „Женска солидарност“ е болница като градската, която се намира на един хвърлей място. Променят ли регулационните закони, за да забранят „Женска солидарност“, трябва да направят същото с една от трите болници в Дери Каунти — третият по големина окръг в щата Мейн. Това никога няма да се случи, но всичко е наред, защото въпросът не е там. Важното е всеки да отстоява позицията си до край. А за повечето привърженици на свободния избор — да докажат, че са прави.

— Не те разбирам.

— Не е достатъчно една жена да влезе там и да се отърве от досадната рибка в корема си винаги когато пожелае. „Право на избор“ искат спорът да приключи. Държат хора като Дан Далтън да признаят, че те са прави, а това никога няма да стане. По-скоро арабите и евреите ще решат, че всичко е било грешка, и ще хвърлят оръжията. Аз съм „за“ правото на жената да прави аборт, ако действително се налага, но ми се повръща от отношението на „Право на избор“ — мислят се за непогрешими. Те са новите пуритани. Хора, които мислят, че ако не разсъждаваш като тях, ще отидеш в ада… Само дето смятат, че това е място, където единствената музика, която можеш да слушаш, е народната, а единствената храна — пилешката пържола.

— Явно си много огорчен.

— Опитай се три месеца да седиш върху буре с барут и ще видиш как ще се почувстваш. Кажи ми, мислиш ли, че Пикъринг щеше да ти забие ножа, ако не бяха „Женска солидарност“, „Приятели на живота“ и Сюзан Дей?

Ралф привидно се замисли по въпроса, но всъщност наблюдаваше ореола на Джон Лийдекър. Сиянието беше тъмносиньо, но краищата бяха обагрени в бързо променяща се зеленикава светлина. Именно периферията привлече вниманието му. Мислеше, че има представа какво означава оттенъкът.

— Предполагам, че нямаше.

— И аз. Раниха те в една война, чийто изход е предопределен, Ралф. И няма да бъдеш последният. Но ако отидеш при хората от „Право на избор“ или при Сюзан Дей и им покажеш превръзката и кажеш: „Това е отчасти по ваша вина, затова, поемете я“, те ще вдигнат ръце и ще извикат: „О, не, Божичко, съжаляваме, че са те ранили, Ралф. Ние мразим насилието, но вината не е наша. «Женска солидарност» трябва да функционира, на барикадите ни трябва да има хора и ако е необходимо, ще се пролее малко кръв.“ Но цялата работа не е заради „Женска солидарност“ и това ме вбесява. Тук става дума за…

— Абортите.

— Не, по дяволите. В щата Мейн и съответно в Дери правото на аборт е осигурено, независимо какво ще каже в петък вечерта Сюзан Дей. Главният въпрос е кой отбор е най-добрият. И на чия страна е Господ. Кой е прав. Иска ми се всички да запеят „Ние сме шампионите“ и да се напият.