Бялата графиня
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Серия: kuzan #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бялата графиня». Краткое содержание книги:
Странно, но последните глътки водка не само че не го замаяха, но дори му вдъхнаха така нужната му в момента сила и енергичност. Още нещо бе помогнало да се проясни главата му — мисълта за дълго жадуваното отмъщение. Докато Аполон чакаше в креслото Кити да приключи с тоалета си, разполагаше с време, което се оказа достатъчно, за да обмисли плана си. Припомни си къде се намира и за какво си хаби времето — намираше се в генералския апартамент, в креслото на генерала, докато чакаше да се преоблече любовницата на същия този генерал. Така че нямаше друг изход, освен да обмисли решението си как да постъпи с генерала. Да, нямаше друг изход, освен да го убие. На всяка цена. Но не тази нощ. Не сега. Няма да го отлага прекалено дълго. Успокоен от това решение, Аполон се огледа наоколо и се втренчи в отломъците от флаконите с парфюмите на графинята, пръснати хаотично във всички ъгли на разхвърляната спалня.
В същото време, застанала до креслото, Кити събра ръце и затвори очи в безмълвна, гореща молитва. Дано Господ се смили и те се измъкнат безпрепятствено от този омразен хотел, от този омразен град.
След това Кити му показа къде е вратата към стълбата, използвана само от прислугата на хотела, и те двамата най-сетне напуснаха апартамента на генерала.
Карим и Сахин ги чакаха зад хотела с оседлани коне. Двамата предани телохранители бяха напълно готови веднага да поемат с господаря си по дългия път.
— Защо се забави толкова много? — недоволно изсумтя Карим и продължи да пристъпва от крак на крак, с нозе, изтръпнали от дългото чакане. Щом видя прясната драскотина по лицето на Аполон, както и червените петна по ръцете му, там, където Кити го бе стискала с все сили, той промърмори глухо: — Такива белези само някоя жена може да причини на един мъж.
— Генералът беше толкова любезен и мил домакин, че просто нямаше как да си тръгна по-рано — отвърна Аполон, за да отклони недоизказания въпрос на Карим. — Според мен Берьозов никак не обича да пие сам, а се случи така, че нямаше друга компания, затова не склони да ме пусне по-рано.
Карим вече бе забелязал неестествения блясък в очите на Аполон, познат му от толкова много пиршества зад фронтовата линия, и си помисли дали господарят му ще може да се държи здраво на седлото — не се знаеше дали врагът нямаше да се впусне в бурно преследване. Верният телохранител, отдавна запознат с всички навици и особености на характера на младия княз, се намръщи, щом разбра, че Аполон още не бе напълно изтрезнял, а едновременно с това бе тъжен и умислен. Карим прекрасно знаеше, че господарят му понякога бе способен да се разчувства като дете, лишено от ласки, като в същото време Аполон ставаше необичайно сприхав и дори опасно заядлив.
— Е, заби ли кинжала си в гърлото му? — припряно запита Карим. — До дръжката?
Аполон многозначително повдигна вежди. Златисти точици в очите му помръкнаха от сянката, която внезапно премина по лицето му.
— Толкова пиян ли ти изглеждам? — кисело промърмори князът. — Още не съм стигнал дотам, че да не мога да надвия в пиенето един сибирски селяк…
Но Карим не изгаряше от желание да изслуша докрай разказа на господаря си за бурните му преживелици в генералския апартамент, защото държеше да получи отговор само на това, което в момента владееше мислите му.
— Уби ли генерала? — сухо го прекъсна Карим, загрижен да помогне на Кузин да престане да мисли за това, което го измъчваше — макар Карим все още да не бе разбрал какво точно терзаеше сърцето на младия му господар.
— Беше в цветущо здраве, когато се разделих с него — неохотно промълви Аполон. — Даже помогнах на ординареца му да го настани в леглото, защото той не можеше да се надигне сам от канапето в салона. Когато се събуди, освен неизбежното главоболие от махмурлук, ще го чака още една неприятна изненада — ще открие, че е изчезнала любимата му метреса. Не бих искал тогава да съм на мястото на ординарците и адютантите му.
След горчивите думи на Аполон, Карим измери с тревожен поглед Кити, която още не бе казала и дума. От суровия поглед на Карим ледени тръпки полазиха по гърба на графинята. Тя се размърда и заговори, без да отделя гневния си поглед от посърналото лице на Аполон:
— Само за това ли ще говорим?
— За генералската метреса ли? — язвително я запита Аполон.
— Да, за нея. Както и за самия генерал. И за всичко, свързано с него.
Настана такава тишина, че се чуваше запъхтяното дишане на Кити.