Доблестен враг
- Автор: Фийст Реймънд, Форсчън Уилям
- Серия: Legends of the Riftwar #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Доблестен враг». Краткое содержание книги:
Мародерите на „Хартрафт“ — елитна ударна част на Кралството, трябва да проникнат зад вражеския фронт и да се сражават в тила му. След съкрушителен сблъсък с цураните те се оттеглят към един пограничен гарнизон. Кое е по-важно — животът или доблестта?
— Често ли го правиш това?
— При всяка възможност — отвърна Асаяга и също започна да се подсушава.
Последните двама цурани бяха излезли. Денис промърмори:
— Мисля, че бих могъл да го опитам още веднъж.
Излязоха навън и бързо започнаха да се обличат, защото ако в топлата баня му стана студено, снегът направо го смрази. Той навлече туниката си и възкликна:
— Каква е тази миризма?
Асаяга се засмя.
— Това е вонята, която носиш със себе си. След като се окъпа, вече я забелязваш.
Денис смъкна туниката.
— Имам друга в походната си торба. — И добави, за да не признае неудобството си, че е гол до кръста: — Май ще трябва да поръчам да ги изперат.
Асаяга кимна.
— Ще разбереш, че хората ти по-рядко ще се разболяват, ако се пазят чисти. Не знам защо е така, но е така.
Отдалечиха се от банята и Денис видя как четирима цурани издигат насред двора четири дървени пилона, образуващи квадрат. Други носеха дърва и ги трупаха в средата на квадрата. Погледна питащо Асаяга.
— Тази вечер е ритуалът на Опрощението.
„То пък едно обяснение“, помисли си Денис. Изгаряше от нетърпение най-после да се облече, така че забърза към постройката, където се бе настанил със сержант Бари и още няколко мъже, развърза походната си торба, извади другата туника и с разочарование забеляза, че не е много по-чиста от предишната. Но все едно я облече и реши твърдо да помоли някоя от жените да му изпере останалите дрехи.
Помисли си с малко горчивина за детството, когато дрехите му винаги бяха чисти. А и въпреки думите на Асаяга, се къпеха всяка седмица зиме, а и по-често в горещото лято. И си призна, че дългите години, преживени на бойното поле, са го направили груб и мръсен.
Чу монотонното пеене на цураните отвън. Реши обаче да не ходи да им гледа ритуала.
Тинува наблюдаваше с любопитство как цураните първо запалиха малкия огън, а после се подредиха за церемонията си. Асаяга, а след него Сугама и останалите, се строиха в редица — набиваше се на очи, че оръжията им ги няма. Гледаха снишаващото се на запад слънце и пееха тихо и монотонно. Когато слънцето най-сетне се скри зад върховете, Асаяга пристъпи към първия, източния пилон, сведе глава и промълви нещо. После се премести при северния и повтори жестовете. След това — при западния и южния; накрая спря при огъня. Изпъна ръката си и пусна в пламъците парче плат, поклони се още веднъж и дойде при него.
Без да откъсва очи от церемонията, Тинува попита:
— За какво молите своя бог?
— Молим Хилио, който съди хората през живота им, да ни прости грешките — отвърна Асаяга. — Всеки мъж ще повтори молбата си пред всеки от пилоните, изобразяващи четирите посоки на света, защото никой не знае къде може да е Хилио. Надеждата е, че когато се освободим от тленния живот, Хилио ще се застъпи пред Силби, Онази, що е Смърт, за да ни погледне милостиво. Молим Хилио също така да ни даде сила да простим на онези, които са съгрешили към нас, а и да помогне на другите да ни простят.
Тинува дълго помълча.
— Един приятел ми каза веднъж, че никой смъртен не е безгрешен.
— Вярно е — отвърна Асаяга. — И е мъдрост да знае човек това. Тази нощ ще е тиха, заради размисъла и поста. Никой не може да посегне към храна или вино, докато слънцето утре не залезе.
— Ще има ли пир?
Асаяга кимна.
— Винаги.
— Тогава ела с мен на лов след Деня на опрощението, Асаяга.
— Днес ходих на лов с Хартрафт.
— Казаха ми. — Тинува добави с лека усмивка: — Ще съм много по-търпелив учител и ще ти покажа неща, които и Денис не знае.
Асаяга си позволи рядката си усмивка.
— Добре ще е да знам неща, които Денис не знае.
Елфът му върна усмивката, а после се облегна на подпорната греда и загледа останалото от ритуала.
След няколко минути Алвин Бари даде команда за вечерната проверка. Мародерите не си падаха много по церемонии, но на лагер Денис държеше на сутрешната гимнастика и вечерната проверка, за да поддържа някакво подобие на дисциплина сред хората си.
Асаяга бе отвърнал на това, като заповяда на своите да се включват всяка вечер в прегледа и всяка сутрин да правят отделно гимнастика. Щом ритуалът свърши, последните му мъже забързаха към местата си под бдителното око на щурмови командир Тасему.
Бари се изправи пред своите и двамата започнаха да преглеждат частите си, а Асаяга попита Тинува:
— Къде е Хартрафт? Той никога не пропуска преглед.
Отговорът се появи бързо — Денис излезе, натоварен с камара дрехи, и с маршова стъпка закрачи към банята. Цуранинът и Тинува го зяпнаха сащисани и щом капитанът на Мародерите се скри вътре, и двамата избухнаха в смях.