Достатъчно основание
- Автор: Пиърсън Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пламен Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Достатъчно основание». Краткое содержание книги:
Затънал в света на човека, наречен Трапера, Дюит се бори да го надхитри и заблуди, преди да е станало твърде късно. Използва всеки отпечатък от пръст, всяка нишка и последната унция от своята сила, за да избегне фаталното зло.
Всяко усилие обаче го изморявате повече, усилваше болката в главата, задушаваше белите дробове, стягаше сърцето. Хвана се за тоалетната за опора и ритна тръбата под мивката. Тя най-после помръдна. Ритна пак и пак. Връзката между тръбите започна да се разхлабва и да отстъпва под ударите му. Ритна по-силно. Синкавата мъгла го притискаше все повече към пода като юмруци на силен боксьор. Тръбата се разхлаби доста. Продължи да рита и се бори с уловителя, докато го изкърти. Още един-два по-леки удара и тръбата се наклони настрани към пода със свободен горен край. Джеймс обгърна жадно устни около нея и вдиша дълбоко колкото може. Въздухът миришеше на гнило и развалено, но никога не бе усещал по приятно чувство в дробовете си. Жадуваният поток от кислород зареди със сила неговия организъм и той почувства чувство на стабилност.
Проблемът слезе от дробовете му, но бързо се насочи към стомаха. Отдръпна се назад и повърна, но веднага прилепи пак устни към тръбата и вдиша скъпоценния кислород, въпреки зловонието. Стомахът му се обърна пак. Прилепяше уста към тръбата както пушач на опиум към края на своята лула.
След като натежалата му и мрачна глава се успокои, започна да замисля своето бягство. Нападателят се беше промъкнал тайно и връхлетял незабелязано върху него. Нямаше начин да е влязъл през вратата; Дюит щеше да го чуе. Трябваше да има друг вход към стаята, някакъв таен начин да се измъкват труповете, без да бъдат забелязани.
През тавана изглеждаше неестествено. По-вероятно беше да има скрита врата на пода. Джеймс вдиша максимално от гротескния въздух, напълвайки системата си с кислород, и бързо се насочи да провери ъглите на килима, опитвайки се да ги дръпне от пода. Оказа се здраво закрепен. Върна се при тръбата за още въздух и пак се върна в стаята; дръпна краищата на килима още по силно. Никакъв резултат.
Ако не е скрита врата на пода, тогава какво, да не би скрит панел? Вървеше напред-назад до тръбата и обратно, напълвайки дробове и връщайки се в стаята да направи внимателен оглед на стените, панел по панел.
На задната стена на дрешника забеляза две неестествени фуги в панела, които нямаха никакъв смисъл от гледна точка на строителството. Ако бяха получени случайно, тънкият панел щеше да бъде запълнен, шпаклован и боядисан. Провери килима долу като го опипа внимателно и му се стори влажен. Входът. Натисна панела, но той не помръдна. Включи фенерчето и освети отдолу рафта, който беше точно пред очите му; забеляза резето, което се плъзгаше наляво-надясно с тънка дръжка. Беше затворено, пъхнато в отвора на прилежащия панел. Дръпна го обратно. Натисна и се отвори. Приведе се, премина през тайната врата и влезе в тъмно помещение, подобно на барака. Опита свежия въздух; почувства се като че ли се хвърля в прохладен басейн през зноен летен ден. Усети как дихателната му система се прочисти и изхвърли всичкия отровен газ.
Дюит се обърна и намести панела в неговия отвор. Отново включи фенерчето и огледа наоколо. В бараката бяха разхвърляни безброй счупени лампи, телевизори, рамки на прозорци, парчета от мебели. В другия й край, с два дюшека, подпрени върху него като заглушител, и с гумен маркуч, пъхнат в тръбата на големия му заглушител, стоеше пърпорейки черно планинско колело „Шуин“, преустроено с малък мотор като тези, използвани при мотопедите. Гуменият маркуч минаваше през нещо, което приличаше на домашно направен филтър, после преминаваше през отвор в стената и без съмнение отиваше право в отвора с решетката в тоалетната.
Допълнението от мотор на мотопед към велосипеда можеше да улесни много едно пътуване от Кармъл до Сийсайд, което иначе би било дълго и понякога трудно. Здравината на рамката и окачването на планинското колело би позволило на убиеца да използва маршрути на движение извън шосетата и по черните пътища, по които, дори в пет часа сутринта, нямаше да бъде забелязан. Дюит се намери посред златна мина за съдебните следователи. Почти всичко, ако не всичко, от доказателствата, необходими, за да се осъди убиеца, беше в това помещение.
Без оръжие и без никаква подкрепа Дюит беше доста уязвим. Напипа пътя си покрай колелото и открехна бавно вратата на бараката. Надникна вън. Забеляза малка кучешка къщурка до далечния край на разположените една до друга стаи. Кучето можеше да излае и съобщи за неговото бягство. Светеше само един прозорец на стая, който осветяваше място на около една трета от дължината на сградата.