Съдбата на Шута
- Автор: Хобб Робин
- Серия: Шутът и убиецът #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Съдбата на Шута». Краткое содержание книги:
Убиец, шпионин и майстор на Умението, Фицрицарин вече е твърдо установен в кралския двор в Бъкип. Заедно с принц Предан, наставника си Сенч и слабоумния, но надарен с огромен талант в Умението Шишко, Фиц се опитва да помогне за изпълняването на мисия, която би могла да осигури мира между Шестте херцогства и Външните острови и да спечели за Предан ръката на нарческа Елиания. Нарческата е поставила на принца немислима задача — да обезглави дракон, скован в ледовете на остров Аслевял. Но не всички кланове от Външните острови подкрепят опитите да се посегне на почитания им защитник. Дали зад искането на нарческата не се спотайват някакви тъмни сили? И може ли Фиц да разкрие загадките навреме, за да спаси съюза — и света?
Сложно, изпълнено с атмосфера приключение с множество изненади, печелившо съчетание от силни герои и пъстроцветни общности.
Великата майка на клана на Нарвала се наведе напред и кривите й пръсти стиснаха дръжките на стола.
— Така. Е, хайде, покажете го. Кой иска да ухажва Елиания, нарческата на Нарвала? Къде е воинът, дръзнал да иска разрешение от майките да легне с нашата дъщеря?
Сигурен съм, че Предан не очакваше точно тези думи. Беше се изчервил до ушите, когато пристъпи напред. Направи воински поклон пред старицата и заговори на местния език, произнасяше думите съвсем чисто.
— Заставам пред майките от клана на Нарвала и искам разрешение да свържа своя род с вашия.
Тя впери поглед в него, след което се намръщи, но не на Предан, а на един от младите мъже, които бяха донесли стола й.
— Какво прави тук този роб от Шестте херцогства? Подарък ли е? И защо се опитва да говори езика ни, при това така отвратително? Отрежете му езика, ако опита отново!
Настъпи пълна тишина, нарушена от нечий гръмък смях в дъното, но и той млъкна бързо. Предан някак успя да се овладее и прояви достатъчно мъдрост да не опитва да се обяснява на разгневената Велика майка. Една жена от свитата на нарческата пристъпи до старицата, надигна се на пръсти и й зашепна нещо. Майката й махна раздразнено.
— Спри с това съскане и плюене, Алмата! Знаеш, че не чувам и дума, когато говориш така! Къде е Пиотре? — Огледа се, сякаш търси запиляна някъде обувка, после вдигна очи и се намръщи към Пиотре. — А, ето го! Знаеш, че него чувам най-добре. Какво прави чак там? Идвай тук, нагъл калпазанино, и ми обясни какво е всичко това!
Щеше да е смешно да се гледа как старицата командва опитен воин, ако на лицето му не се бе изписала такава тревога. Той отиде пред нея, отпусна се за момент на коляно и се изправи. Тя протегна подобната си на корен ръка и я постави на рамото му.
— Какво означава това? — повтори нетърпеливо.
— Ертре — спокойно рече той. Сигурно дълбокият му глас достигаше по-добре до старите й уши от тънкия шепот на жената. — Това е заради Ертре. Помниш ли?
— Ертре — повтори тя и в очите й изведнъж се появиха сълзи. Огледа стаята. — А Коси? И малката Коси ли? Значи е тук? Значи най-сетне се е върнала у дома?
— Не — кратко отговори Пиотре. — Няма ги тук. И точно за това става дума. Помниш ли? Разговаряхме в градината, тази сутрин. Помниш ли? — Кимна й бавно, сякаш я окуражаваше.
Тя гледаше лицето му и кимаше бавно с него, но после спря. Поклати глава.
— Не — възкликна тихо. — Не помня. Игловръхът престана да цъфти, сливите тази година може да са кисели. Помня, че говорехме за това. Но… не. Пиотре, важно ли е било?
— Да, Велика майко. Важно е. Много важно.
Тя го гледаше разтревожено, после внезапно се разсърди.
— Важно, важно! Важно било, казва мъжът, но какво знаят мъжете? — Старческият й глас, дрезгав и пронизителен, се надигна гневно и насмешливо. Тънката длан плесна презрително коляното й. — Легло и кръвопролития, само това знаят, само това смятат за важно. Какво знаят за стригането на овце и поддържането на градини, какво знаят за това колко бъчви солена риба и сладка мас трябва да се приготвят за зимата? Важно ли? Е, щом е важно, нека Ертре се заеме. Тя е Майка сега, а на мен ми се полага почивка. — Вдигна ръка от рамото на Пиотре и сграбчи дръжките на стола си. — Искам да си почина! — рече жално.
— Да, Велика майко. Да, така е. Почини си, а аз ще се погрижа всичко да е както трябва. Обещавам.
При тези думи Елиания се появи от сенките в горния край на стълбището и забърза към нас. Обутите й в леки обувки крака сякаш се плъзгаха по всяко стъпало. Половината й коса бе прибрана с малки фиби, украсени със звезди; останалата се спускаше свободно по раменете й. Не изглеждаше нарочно търсена прическа. Зад нея две млади жени понечиха да я настигнат, но спряха ужасени и си зашепнаха нещо. Предположих, че са я подготвяли да се появи, а тя се е отскубнала от тях, когато е чула високите гласове.
Познах я повече по походката, отколкото по фигурата, когато хората се разделиха, за да й сторят път. Подобно на Предан, бе станала по-висока през изминалите месеци и цялата й детска пълнота се беше стопила, за да отстъпи на женска плът. Не бях единственият от Шестте херцогства, който я гледаше зяпнал, докато минаваше покрай подредените си роднини. Дрехата й покриваше раменете и гърба, но оставяше голи гордо щръкналите й гърди. Дали не беше начервила зърната си, за да изпъкват повече? Гледах я и усетих как плътта ми се раздвижва в отговор. Миг по-късно бях вдигнал защитните си стени. Пази мислите си, сгълчах Предан. Несъмнено ме бе чул, но с нищо не го показа. Зяпаше голите гърди на нарческата, сякаш никога не бе виждал подобна гледка. Всъщност нищо чудно да беше така.