Бродягите на Дхарма

По езерото заплуваха розовите отражения на облаци.

— Боже, обичам те — казах и вдигнах очи към небето, наистина го мислех. — Залюбих те, о, Боже. Грижи се за всички нас. По един или друг начин.

Праведните са като децата.

И следвайки обичая на Джефи винаги да подвива коляно и да изрича кратка благодарствена молитва към лагера, който напускахме, както беше сторил към биваците в Сиера и Мерин и към бараката на Шон в деня на отплуването си, когато тръгнах надолу по склона с раницата на гърба, аз се обърнах, коленичих на пътеката и казах:

— Благодаря ти, барако.

После добавих:

— Глупости — леко ухилен, защото знаех, че бараката и планината ще ме разберат, обърнах се и поех обратно към света.