Прах от мечти
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Малазанска книга на мъртвите #9
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-153-5
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Прах от мечти». Краткое содержание книги:
— Казах ти, че вече не съм мъртъв, Фид.
— Щом казваш.
Лейтенант Поурс седеше на капитанския стол зад капитанското писалище, скръстил ръце пред гърдите си, и гледаше двете жени, които бяха гнили доскоро в килии в някакъв ледерийски форт.
— Сестри сте, нали?
След като никоя от двете не отговори, Поурс продължи:
— Един съвет тогава. В случай, че някоя от вас един ден стигне до по-висок ранг — капитан, да речем, — вие също ще научите изкуството да се изтъква очевидното. Междувременно сте длъжни да изпълнявате абсурдното изискване да отговаряте на тъпи въпроси с искрени отговори, като през цялото време лицата ви са изпънати. С мен ще ви се налага да го правите много и често.
Жената отдясно каза:
— Да, сър, сестри сме.
— Благодаря, сержант Синтър. Дали беше задоволително? Сигурен съм, че беше. Това, което ще ме задоволи още повече, е да ви видя как миете казармените клозети две седмици. Приемете го като награда за това, че сте били толкова некадърни да се оставите местните глупаци да ви пленят. И след това да не можете да избягате. — Поурс се намръщи. — Вижте се двете: само кожа и кости! Тия униформи приличат на траурни савани. Заповядвам ви да си върнете изгубеното тегло, на подходящите места, за същия двуседмичен период. При неизпълнение ви чака месец на половин порцион. По-нататък: искам двете да си отрежете косите, до черепа, и да представите въпросната остригана коса на това писалище точно на осмата камбана тази вечер. Не по-рано и не по-късно. Ясно ли е?
— Тъй вярно, сър! — излая сержант Синтър.
— Много добре. — Поурс кимна. — Сега се разкарайте оттук и ако видите лейтенант Поурс в коридора, напомнете му, че му е заповядано да даде дежурство на Втори девичи форт, и че проклетият идиот трябва вече да е тръгнал натам. Свободни сте!
Щом двете се махнаха, Поурс скочи иззад капитанското писалище, огледа повърхността му, за да се увери, че нищо не е разместено, а след това грижливо намести стола точно както трябва. Хвърли нервен поглед през прозореца, бързо се премести в чакалнята и седна зад собственото си, много по-малко писалище. Щом чу тежките ботуши в коридора, започна да рови из свитъците и восъчните таблички пред себе си, като изписа на лицето си задълбочено намръщена физиономия точно преди помпозното нахълтване на капитана.
Щом вратата се отвори, Поурс скочи и застана мирно.
— Добрутро, сър.
— Вече е следобед, лейтенант. Ужилванията на осите явно са размътили малкото останало от мозъка ви.
— Да, сър!
— Двете далхонийски сестри явиха ли се?
— Не, сър, ни кожа, ни… косъм, сър. Би трябвало да видим едната или двете всеки момент…
— О, и това е защото смятате да ги спипате лично ли, лейтенант?
— Веднага щом приключа с тая канцеларска работа, сър, ще направя точно това, та дори да ме отведе чак до Втори девичи форт сър.
Кайндли се намръщи.
— Каква канцеларска работа?
— Ами, сър… — Поурс посочи. — Тази канцеларска работа, сър.
— Добре, не се мотайте, лейтенант. Както знаете, трябва да се явя на заседание на седма и половин камбана и ги искам в кабинета си преди това.
— Слушам, сър!
Кайндли мина през стаята и влезе вътре. Където, предполагаше Поурс, щеше да прекара остатъка от следобеда в разглеждане на колекцията си от гребени.
— Всичко е точно — измърмори Кисуеър, докато двете със сестра й се връщаха към спалното. — Капитан Кайндли не само е кучи син, но е побъркан. Каква беше тая идиотщина с косата?
Синтър сви рамене.
— Нямам представа.
— Ами, в устава няма никакви разпоредби за косата. Можем да се оплачем на Юмрука…
— Не, няма — прекъсна я Синтър. — Кайндли иска коса на писалището, даваме му коса на писалището.
— Не моята!
— Нито моята, Кисуеър.
— Чия тогава?
— Не чия. От какво.
Ефрейтор Правалак Рим чакаше на входа.
— Е, похвалиха ли ви?
— Миличък, Кайндли не раздава похвали, само наказания — отвърна Кисуеър.
— Какво?!
— Капитанът ни заповяда да се поохраним и позакръглим — каза му Синтър, докато влизаше покрай него. — И други неща. — Спря и се обърна към Правалак. — Ефрейтор, намери ни малко настриг и конопен чувал.
— Слушам, сержант. Настриг ли? Колко голям?
— Все ми е едно, просто намери някакъв.
Кисуеър отпрати младежа с широка усмивка, след което влезе и закрачи през спалното. Спря до един нар, постелята на който беше оплетена в нещо, което наподобяваше гнездо, а в центъра на въпросното гнездо клечеше сбръчкан, нашарен с белези татуиран кошмар с малки лъскави очички.
— Неп Фъроу, трябва ми проклятие.
— Ъ? Ъ бяй т’ка! Емош! А койо?