Блекколар

— А колкото до причина, мога да ви кажа една, и то много добра. — Лейт се обърна към Тремейн. — Разполагате ли с по-голямо помещение, където да говоря пред всички ветерани?

— Мисля, че гаражът ще свърши работа — отвърна ръководителят на Радикс. — В момента е полупразен.

— Добре. Бихте ли ги събрали там заедно с тактическата ви група? Ще се присъединим след минута.

Тремейн бавно кимна.

— Дано да знаете какво правите. — После махна с ръка на Бакши и двамата напуснаха залата.

— Какво ще им кажете? — попита Кейн.

— Истината — отвърна Лейт. — Всичко, с изключение на факта, че ти си единственият, който знае къде се намират корабите. Но вероятно те сами ще се сетят за това.

— Смятате ли, че това е разумно? Ако сте прав, че в групата на Тремейн има шпионин, това е равносилно да повикате силите на сигурността.

— Което напълно ме устройва.

— Не ви разбирам.

Лейт въздъхна.

— Каквото и да сме планирали, трябва да ти е ясно, че те вече са се досетили за намеренията ни да отлетим от планетата. След като ветераните са при нас, единственото противодействие, което им остава, за да ни попречат, ще е да скрият всички кораби.

— Добре — съгласи се Кейн. — Но вие проникнахте без проблем на космодрума на Плинри.

— Да, но го бяхме обмисляли през последните трийсет години и освен това заварихме Голуей неподготвен. Тук тези предимства липсват.

— Тогава какво ще спечелим, като потвърдим подозренията им?

— Те ще изтеглят печелившия билет. Мисля, че пет напълно оборудвани кораба клас „Нова“ са огромна награда, а единственият им шанс да ги получат е, ако ни следват.

Кейн го погледна втренчено и за първи път забеляза бръчките около очите му, които идунайнът не беше успял да изглади.

— Напълно ли разбирате какво казвате? — промълви най-сетне той. — Вие умишлено ни вкарвате в капан.

— Знам. — Гласът на Лейт беше мек, липсваше му обичайната увереност. — Наистина звучи налудничаво, но ясната мисъл, че отиваме в капан, може пък да ни помогне. А и какво друго ни остава?

— Защо не измислите нещо? Кажете им, че отиваме да освободим Земята например.

— Няма да стане. Колитата трябва да са убедени, че за тях ще има награда, иначе няма да ни разрешат да излетим. Освен това ще е справедливо, ако ветераните научат в какво ги въвличаме. — Комскуерът бутна назад стола и се изправи.

Кейн също стана.

— Вероятно сте прав. — Той докосна ръката на Лейт. — Но ще има изход от този капан, нали?

Лейт повдигна рамене.

— От всеки капан има изход. Въпросът е ще можем ли да го открием навреме и колко ще ни коства. — По лицето му премина сянка. — И можеш да си сигурен, че цената ще е в човешки животи. — Той посочи към вратата. — Да вървим.

Въпреки че голяма част от колите липсваха, гаражът изглеждаше препълнен. Ветераните не изглеждаха по-възрастни от четирийсет години — очевиден резултат от редовната употреба на идунайн. Едва ли правителството се беше погрижило за тях, което леко промени в положителна посока мнението на Кейн за Радикс.