Деветте дракона

Произнесе го с тон, който предполагаше, че той е сбъркал.

— Знам. Лекарство за всичко. Имате ли?

— Не е в менюто.

— Добре, тогава просто ми донесете някакви нудълси.

— Какви да бъдат?

Жената посочи менюто. В него нямаше снимки и Бош се почувства безпомощен.

— Няма значение. Донесете ми пържен ориз със скариди.

— Само това ли?

— Да.

Той й подаде менюто, за да го остави на мира.

Сервитьорката се махна и Хари пак погледна часовника, преди да продължи да наблюдава ресторантите. Следващият есемес вече беше пратен. Детективът бързо плъзна очи от маса на маса и не видя нищо необичайно. Телефонът на жената, която бе забелязал по-рано, отново иззвъня и тя поговори за кратко с някого. До нея седеше момченце, което изглеждаше отегчено и явно не се чувстваше комфортно в неделните си дрешки.

Джиесемът на Бош завибрира на масата.

— Получих нов отговор — съобщи Сун. — „Ако не дойдеш до пет минути, срещата се отменя.“

— Видя ли някого?

— Не.

— Прати ли следващия?

— Ще го пратя в пет и десет.

— Добре.

Хари затвори и остави телефона на масата. Бяха съчинили третия есемес така, че онзи най-после да се разкрие. В съобщението щеше да пише, че Сун отменя срещата, защото е забелязал опашка и смята, че е полицията. И щеше да посъветва непознатия незабавно да напусне „Джио“.

Сервитьорката му донесе купа с ориз. Скаридите най-отгоре бяха цели, с бели от варенето, изпъкнали очи. Бош отмести купата настрани.

Джиесемът му завибрира. Той си погледна часовника, преди да отговори.

— Прати ли го вече?

Мълчание.

— Сун И?

— Хари, обажда се Чу.

Бош отново си погледна часовника. Беше време за следващия есемес.

— Ще ти позвъня по-късно.

Той затвори и пак обиколи с поглед масите в трите ресторанта в очакване на онзи момент, в който непознатият ще се разкрие. Някой, четящ есемес или пишещ отговор.

Не се случваше нищо. Трябваше едновременно да наблюдава прекалено много хора и от безплодността на плана им започваше да усеща гърдите си кухи. Очите му се насочиха към масата, на която седяха жената с момчето, и той установи, че ги няма. Озърна се наоколо и ги видя да си тръгват. Тя крачеше бързо и мъкнеше детето за ръка. В другата си ръка носеше джиесема си.

Бош отвори своя телефон и позвъни на Сун, който отговори незабавно.

— Жената с момчето. Идват към теб. Мисля, че е тя.

— Видя ли я да получава съобщението?

— Не. Според мен е пратена да установи контакт. Друг е получавал есемесите. Трябва да я проследим. Къде е колата?

— Отпред.

Хари се изправи, остави три стодоларови банкноти на масата и се насочи към изхода.